О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 237 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. з. к., гр. Р. срещу решение № 187/08.01.2009г., постановено по гр.д. № 391/2008г. от Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 226/02.10.20008г. по гр.д. № 466/2008г. на Разградския районен съд и касаторът е осъден да заплати на “М” ЕООД сумата от 16027 лв., представляваща незаплатена част на извършени медицински дейности за месец март 2008г. по фактура № 215/22.04.2008г. и сумата от 211.91 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 01.05.2008г. до завеждане на иска.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасяне от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, както и на значението на акта на съда за точното прилагане на закона.
Ответникът “М”ЕООД, гр. К. оспорва жалбата и претендира направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Разградски окръжен съд е приел, че между страните са сключени договори за авансово отпускане на финансови средства и за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за които намират приложение ЗЗО и НРД. При несъгласие на възложителя с отчетените за извършени медицински дейности, той е следвало да осъществи контрол по глава ХХ на НРД за 2006г. и чл.38 и сл. от договора. Нарушенията се констатират от страна на възложителя, който е задължен да изпрати писмена покана и заповед за налагане на санкции и след това, при безспорност на извършените нарушения, възложителят има право да направи прихващане с дължимите суми на болнични услуги.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че възникналите права и задължения между Р са с гражданскоправен характер и са подсъдни на гражданските съдилища, а недобросъвестното изпълнение на задълженията на болниците засяга неограничен кръг лица, поради което допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона. Касаторът сочи определение на смесен състав на ВКС и ВАС, в което е прието, че споровете за неплатени суми за отчетени прегледи по ЗЗОЛ се разглеждат по общия исков ред.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въззивният съд е разгледал гражданския спор между Р, поради което въпросът за реда, по който се уреждат правата и задълженията на страните по договора, не е в противоречие с поддържаната от касатора теза. За да отрече правото на РЗОК да се позовава на прихващане на суми с оглед на извършени нарушения от страна на изпълнителя, решаващият състав е тълкувал договора и НРД за 2006г., както и е приложил гражданския закон относно компенсацията на насрещни вземания. Независимо дали актът за констатирани нарушения има характер на административен, съществено значение за крайните изводи на окръжния съд има обстоятелството, че не е изпълнен договорения ред за констатиране на нарушенията и за начина на обективиране на изявлението за прихващане. Всички останали съображения на касатора представляват оплаквания срещу неправилността на решението и имат характер на основания по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Точното прилагане на закона, обвързано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и със значение за развитието на правото, изисква тълкуване на конкретна правна норма, но не и договора или на ангажираните по спора доказателства.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатство възнаграждение в размер на 1000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187/08.01.2009г., постановено по гр.д. № 391/2008г. от Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. з. к., гр. Р., бул.”Б.” № 26 да заплати на “М. – К. ” ЕООД, гр. К., ул.”К“ № 12 сумата от 1000 лв. /Хиляда лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.