О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
Гр.София, 13.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 151 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М., с. М., общ. Търговище срещу решение № 225/28.11.2008г., постановено по гр.д. № 346/1008г. от Търговищкият окръжен съд,в частта, с която отменено решение № 262/01.07.2008г. по гр.д. № 438/2008г. на Търговищкия районен съд и е отхвърлен предявеният от М. Б. М. против К. “М”, с. М. за отмяна на основание чл.58 от ЗК на решението на О. събрание на кооперацията от 22.03.2008г. по т.2, а именно за избор на М. Х. Н. за председател и член на УС, на М. И. , Х. Х. и Й. С. – за членове на УС и на Х. Д. и Т. Б. – за членове на КС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът К. “М” с. М. оспорва допускането на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че О. събрание на кооперацията на 22.03.2008г. е свикано при условията чл.16, ал.4 от ЗК – със заповед № 3/27.02.2008г. от председателя, след направени от него опити за провеждане заседание на УС за насрочване на ОС, както и че събранието е проведено при спадащ кворум съгласно чл.17, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗК, а изборът на председател е направен по правилата на 29, ал.2 от У. на кооперацията.
Според касатора касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като двете съдебни инстанции – на районния и на окръжния съд, са решили противоречиво въпросите за проведения избор на УС и на председател на кооперацията, за свикването на ОС, за кворума и за съществуването на заповед на председателя за свикване на събранието. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е въведено с оглед на точното прилагане на закона, като се извежда от приетото за установено обстоятелство по свикване на събранието със заповед на председателя на кооперацията, за която касаторът твърди, че е създадена за нуждите на процеса.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК. Постановяването на различни като краен резултат решения на инстанциите по същество не обоснова приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, която норма изисква противоречиво решаване от съдилищата на правен въпрос по влезли в сила съдебни актове. Точното прилагане на закона е обвързано и със значението на конкретния въпрос за развитието на правото, но по тълкуването на определена правна норма, а не досежно приетите за установени факти и обстоятелства по делото с оглед на твърденията и възраженията на страните.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225/28.11.2008г., постановено по гр.д. № 346/1008г. от Търговищкият окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.