О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
Гр.София, 25.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 296 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “П”, гр. С. срещу решение № 339/30.12.2008г., постановено по гр.д. № 661/2008г. от Сливенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 286/21.05.2008г. по гр.д. № 3375/2006г. на Сливенския районен съд за признаване за установено по отношение на касатора, че “Б”Е. /л./ не дължи сумата от 9674.14 лв., представляваща главница в размер на 4253.53 лв. и законни лихви върху нея в размер на 5420.61 лв. за периода от 22.07.97г. до изпращане на призовката за доброволно изпълнение по изп.д. № 33/2006г. по описа на ЧСИ Г. с рег. № 837.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на съществуващото противоречие в съдебната практика по прилагането на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД.
Ответникът “Б” Е. /л./, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че “Б”Е. е осъдено по гр.д. № 4473/94г. на Сливенския районен съд да заплати на С. “ПАТ” сумата от 4253735 неден.лв., заедно със законната лихва от 08.11.1994г. и разноски от 85075 неден.лв. С плащането на 22.07.1997г. на сумата от 4253.73 ден.лв. длъжникът е погасил главницата, като решаващият състав е изложил съображения, че обезщетението за забавено изпълнение по чл.86, ал.1 ЗЗД по своята същност не е лихва по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД и затова, когато се дължи наред с главницата, съдът не прилага правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се погасява след изпълнение на задължението за главницата, поради което и сумата от 5420.41 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва след датата на плащане – 22.07.97г., не се дължи на кредитора.
Според касатора с плащането на 22.07.97г. са погасени само лихви, а главницата е останала изцяло дължима и е продължило олихвяванетото й и след тази дата. Правният му довод е, че законът в чл.76, ал.2 ЗЗД не прави разграничение между възнаградителни и обезщетителни лихви, тъй като това би довело до ощетяване на кредитора, който ще е лишен от правото да претендира лихви за периода на забава след изплащането на главницата. В подкрепа на тезата си сочи решение № 431/26.01.2005г. по гр.д. № 1272/2003г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и решение на АС на БТПП, но съобщава, че са му известни и решения в ВКС в противния смисъл.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за поредността на погасяване между главница и начислена върху нея законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното плащане, респ. дали в този случай намира приложение нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, е основаният спорен момент по делото. В обжалваното въззивно решение е даден отговор на този въпрос и приетото разрешение е обусловило изхода от правния спор. По въпроса е налице противоречие в съдебната практика: в подкрепа на застъпената от касатора теза е Р. № 431/26.01.2005г. по гр.д. № 1272/2003г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Противоположното становище е развито в Р. № 48/25.01.2000г. по гр.д. № 1065/99г. на ВКС, реш. № 1276/08.10.1999г. по гр.д. № 577/99г. на ВКС, V г.о., Реш. 266/12.06.2006г. по т.д. № 832/2005г. на ВКС, ТК, ІІ и др.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 193.48 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 339/30.12.2008г., постановено по гр.д. № 661/2008г. от Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора С. “П”, гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 193.48 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.