О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
Гр.София,13.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 38 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. Н., с. М., общ. Сливен срещу определение № 143/02.09.2008г., постановено по ч.гр.д. № 180/2008г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 288/11.07.2008г. по ч.гр.д. № 482/08г. на Сливенския окръжен съд. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на П. Н. против постановление на ЧСИ рег. № 837 по изп.д. № 2* за възлагане на недвижим имот от 10.06.2008г.
Частният жалбоподател въвежда като единствено основание за неправилността на определението и за допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК неправилното приложение на нормата на Пар.2, т.10 от ГПК, вместо тази по Пар.2, т.7 от ГПК.
Ответникът В. “З”, гр. С. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за жалбата на П. Н. , постъпила на 17.06.2008г., е приложим редът за обжалване на действията на съдебния изпълнител по влезлия в сила на 01.03.2008г. ГПК – Пар.2, т.10 от ПЗР. В този смисъл, жалбата е приета за недопустима съгласно чл.435, ал.2 от ГПК. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Частният жалбоподател е формулирал процесуалноправен въпрос – неправилно приложение на нормата на пар.2, т.10 от ПЗР на ГПК, но не е обосновал втория елемент на основанието за допускане на касационното обжалване – поставеният въпрос да е решен в противоречие с задължителна за съдилищата практика на ВКС. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата касаят неправилността на определението, по които ВКС се произнася след преценка за наличието на основания за допускане на касационното обжалване. В случая, следва да се отбележи и, че въззивният съд изрично е изложил мотиви за приложението на разпоредбата на Пар.2, т.10 от ПЗР на ГПК. Частният жалбоподател не оспорва датата на депозиране на жалбата и не е аргументирал становището си за относимост на преходното правило на Пар.2, т.7 от ГПК към жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, предвид на датата на обявяване на публичната продан – 15.04.2008г.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаския апелативен съд въззивно определение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 143/02.09.2008г., постановено по ч.гр.д. № 180/2008г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.