О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
Гр.София, 03.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1046 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. “С” – В. Л. Х. , гр. П. и Б. Д. Р., гр. П. срещу решение № 1226/03.07.2009г., постановено по гр.д. № 285/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38/28.10.2008г. по гр.д. № 2193/2006г. на Пловдивския районен съд. С това решение е обявен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 79/16.03.2000г., с който Б. Р. , в качеството му на пълномощник на “И”О. , е продал на себе си дворно място с площ от 2307 кв.м. м с. Я., Пловдивска област ведно с построената в него стопанска сграда, признато е за установено по отношение на Е. “Стивинекс-97 – В. Х. , че Б. Р. не е собственик на същия имот и едноличният търговец е осъден да предаде на “И” О. владението на имота.
Касаторът Е. “С” поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС.
Касаторът Б. Р. заявява основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът “И” О. /л./, гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел по иска, предявен от “И” О. за прогласяване на нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, че е налице съгласие на дружеството. Протоколът за проведено О. събрание на съдружниците, на което е взето решение за продажбата, е подписан от всички съдружници и съответно ответникът по този иск Б. Р. е разполагал и с правото да представлява дружеството при сключване на сделката. Искът за обявяване на нищожността е уважен на второто поддържано основание – нарушаване на разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД, тъй като представителят на дружеството Р. не е имал съгласието на представлявания да договаря сам със себе си. Ответницата Х. не придобила собствеността като последващ приобретател и е осъдена да предаде владението на имота.
Касаторът Е. “С” твърди, че въззивното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск и в нарушение на трайната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ и на чл.38, ал.1 ЗЗД, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касаторът Р. въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради констатираното противоречие между решенията на въззивния и на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на касатора Х. не са поставени процесуални и материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Нарушението на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ се поддържа като твърдение за необсъждане на възражения и доводи по основателността на иска. Тези доводи биха били относими към правилността на решението съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Представената практика на ВКС по приложението на чл.38, ал.1 ЗЗД е следвало да се обвърже с твърдение, че по конкретен, значим за делото въпрос, е налице противоречиво произнасяне от съдилищата или противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС. В Решение № 679/11.10.2007г. по т.д. № 335/2007г. на ВКС, ТК е разгледана хипотеза, при която е признато право на ликвидитора на дружество в производство по ликвидация да договаря сам със себе си. Решение № 567/04.11.2008г. по т.д. № 54/2008г. на ВКС, ТК третира невъзможността при органното представителство на юридическите лица да се осъществи освобождаване от забраната за договаряне сам със себе си, както и че е налице хипотезата на чл.38, ал.1 ЗЗД при органно представителство на две търговски дружества от едно и също физическо лице. В случая, нормата на чл.38, ал.1 ЗЗД е приложена, без да е съществувал спор, че липсва изрично съгласие на търговското дружество, упълномощеният му представител да договоря сам със себе си като физическо лице. Следователно, конкретен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на съдилищата, респ. ВКС не би могъл да бъде изведен и от съпоставянето на разрешенията по отделните казуси в приложените към жалбата актове на ВКС. На следващо място, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен сам да изведе правния въпрос от значение за конкретното дело, след като касаторът не го е формулирал точно и ясно.
Доводът за недопустимост на въззивното решение е изведен от липсата, според касатора, на твърдение от страна на ищеца за нищожност на договора на основание чл.38, ал.1 ЗЗД. Основанието, че представляваният – дружеството с ограничена отговорност, не е давало съгласие при продажбата представителят да прехвърли имота на себе си, е въведено с исковата молба – стр.4. Правната квалификация на алтернативно заявеното основание за нищожност е направена от съда въз основа на фактическите твърдения на ищеца и съобразно със заявения петитум.
Касаторът Р. не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или със конкретни актове от съдебната практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа изцяло оплаквания по чл.281, т.2 ГПК и сравнение между въззивното и първоинстанционното решение. Различието в крайния резултат по двата акта не се включва в основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК според т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не следва да ес допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1226/03.07.2009г., постановено по гр.д. № 285/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.