О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 188
Гр.София, 09.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 545 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” ООД, гр. С. срещу решение № 5/21.04.2008г., постановено по гр.д. № 1146/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 12.02.2007г. по т.д. № 239/04г. на Софийския градски съд. С това решение “В”ООД е осъдено да заплати на “М” ГмБХ, Федерална република Германия, сумата от 109006.02 евро със законната лихва от 24.02.2004г. на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението, а допускането на касационното обжалване обосновава с произнасянето от въззивния съд по съществени материалноправни и процесуални въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и със значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът “М” ГмБХ не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че между “А” ЕА. , Клон Ловеч /участвал като ответник в производството пред първоинстанционния и въззивния съд/ и “М” ГмБХ са съществували трайно установени търговски взаимоотношения, като исковата сума представлява задължение за заплащане на стойността на два зърнобомбайна, доставени от немското дружество. Претенцията е основана на подписан между тези страни “Протокол за споразумение”, който е бил оспорен относно представителната власт на управителя на клона на “А” ЕА. и достоверността на датата. Настоящият касатор с договор от 16.02.2000г. е закупил от органа по чл.3 от ЗППДОП /отм./ собствеността върху “А”ЕА. Клон Ловеч, обособена част от “А”ЕА. и с приватизационния договор е поел задълженията на обекта по представен баланс към 31.01.2000г. Решаващият състав е изложил съображения, че доставката на зърнобомбайните по оспорените фактури, издадени от немското дружество, се установява от необорената доказателствена стойност на извлеченията от годишните баланси на “М” и съответствието им със записванията по счетоводните книги на “А”ЕА. Клон Ловеч, от баланса на приватизирания клон и приложенията към приватизационния договор. Възраженията за погасяване на вземането по давност и за недопустимост на иска поради неспазване на 6-месечния срок по Пар.6а от ЗППДОП /отм./ се счетени за неоснователни.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Решаване на съществения материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е налице ако изводите на въззивния съд не са съобразени със задължителна практика на ВКС, дадена в Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или с трайно установена практика на състави на ВКС, при действието на ГПК от 1952г., респ. с решения на тричленни състави, поставени по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Касаторът поставя като съществени въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС следните: 1. Въпроса за доказателствената сила на счетоводните записвания, неподкрепени с други документи, 2. Въпроса за несъобразяването от съда с липсата на доказателства относно извършената от ищеца доставка, 3. Въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на документ по реда на чл.154 от ГПК /отм./, 4. Въпроса за изискан по реда на чл.101 от ГПК /отм./ и непредставен оригинал на оспорен документ, 5. Въпроса за приложението на чл.128, ал.3 от ГПК /отм./, 6. Въпроса за определяне на погасителната давност и 7. Въпроса за приложението на разпоредбата на Пар.6а от ЗППДОП /отм./.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС с оглед на приложното поле на нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и според формулираните от касатора въпроси, намира следното:
Първите 5 въпроса представляват въведени оплаквания за допуснати нарушения от въззивния съд на процесуалните правила, уреждащи доказателствената сила на писмените документи, разпределението на доказателствената тежест и производството по оспорване на документи – чл.146, чл.154, чл.156, чл.101 и чл.128, ал.3 от ГПК /отм./. По тези въпроси е налице трайно установена практика на ВКС, изразена и в цитираните от касатора решения. В конкретния случай, не са въведени твърдения за неправилно тълкуване на процесуалните норми, като например грешки на съда при разпределение на доказателствената тежест за спорните факти и обстоятелства или за доказването на истинността, респ. неистинността на оспорените документи. Оплакванията на касатора по същество касаят приетите за установени факти по делото и следователно обосноваността на изводите на въззивния съд. Съдът е изложил подробни съображения защо приема за необорена доказателствените сила на счетоводните записвания, като е коментирал и приватизационния договор, подписан от касатора, включително и баланса с поетите от купувача задължения на приватизирания клон. Решението на апелативния съд отразява формираната воля на решаващия състав, а тълкуването и прилагането на процесуалните правила не е в противоречие с практиката на ВКС.
По въпросите са погасителната давност и за приложението на нормата на Пар.6а от ЗППДОП /отм./ не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване поради противоречие с практика на ВКС. Възражението за погасяване по давност е отхвърлено като неоснователно след преценка на ангажираните доказателства за извършено признание на вземането. Допустимостта на иска и следователно неоснователността на възражението за изтичане на преклузивния срок по Пар.6а от ЗППДОП /отм./ се основани на данните по делото за откриване и приключване на приватизационната процедура и обявеното пред купувача задължение на приватизирания клон. Следователно поставените въпроси не са по правилното приложение на закона, а представляват оплаквания срещу фактическите констатации на въззивния съд, които не обосновават приложното поле на нормата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане до касационно обжалване изисква същественият материалноправен или процесуален въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в случаите, когато е налице необходимост от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос, когато това би допринесло за развитието на правната наука, или съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Както съдът посочи, по поставените принципни въпроси е налице трайно установена практика на ВКС, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5/21.04.2008г., постановено по гр.д. № 1146/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.