О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
Гр.София, 04.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1148 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” Е. , гр. Б. срещу решение № 52/26.06.2009г., постановено по т.д. № 112/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 316/12.12.2008г. по т.д. № 189/2008г. на Бургаския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на “И” Е. общо сумата от 8762 лв. за доставени и незаплатени стоки и сумата от 3151.15 лв. – мораторни лихви.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуални и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища в страната.
Ответникът “И”Е. , гр. Д. оспорва жалбата. Претендира разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че задължението на купувача – настоящ касатор, да заплати цената на доставените му стоки е изпълнено частично, поради което е уважил исковете в посочения размер. Решаващият състав е обсъдил направените възражения от страните и събраните по делото доказателства. За факта на доставката на стоките се е позовал на: осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците на купувача по ЗДДС, пътен лист за извършен превоз и показанията на свидетеля – шофьор за предаване на стоките, както и направените частични плащания. Решаващият състав е кредитирал и заключението на счетоводната експертиза, като е отчел обстоятелството, че ответникът по иска не осигурил достъп да счетоводството си, както и е заличил допуснатата по оспорване на фактурите графическа експертиза, поради невнасяне на определения депозит за вещо лице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил 9 въпроса, които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство е формулирал въпроси относно доказателствената сила на първичните счетоводни документи, едностранно подписаните фактури, осчетоводяването им и значението на направеното частично плащане. Тези въпроси в съвкупност са свързани с приетия за доказан от въззивния съд факт на предаване на стоките от продавача на купувача. Така, както самостоятелно са изведени, въпросите не биха могли да получат еднозначен отговор, който да има принципно значение за правоприлагането. Още повече, че изводите на апелативния съд са основани на цялостната преценка на всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания. Въпросите за служебното назначаване на експертиза и за задължението на въззивния съд да открие производство по оспорване на документ по чл.154 ГПК /отм./, както и за задължението на съда да прецени всички доказателства по делото, са изяснени от съдебната практика. В случая, не е налице несъотвествие на въззивното решение с тази практика, с оглед на следните данни по делото: Графическа експертиза е назначена, но впоследствие е заличена поради невнасяне на депозит, като не са ангажирани и други доказателства във връзка с оспорването на документа. Въззивният съд изрично е записал в мотивите, че разглежда направено от страната оспорване на документ. Преценката за обоснованост касае правилността на решението, доколкото и касаторът всъщност изразява несъгласие с изводите на въззивния съд. Въпросът следва ли да се открива производство по оспорване на фактура, която не носи подпис на “получател”, е поставен общотеоретично, тъй като въззивният съд не е основал извода, че стоката е получена, на база на представените и оспорени фактури. Въпросът за заплащането на пътни, дневни и квартирни разходи на адвоката е без значение за делото, поради обстоятелството, че въззивният съд е присъдил единствено уговореното в договора възнаграждение.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за а. в размер на 300 лв. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52/26.06.2009г., постановено по т.д. № 112/2009г. от Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА “В” Е. , гр. Б., ул.”С” № 52, вх.1, ет.4 да заплати на “И”Е. , гр. Д., ул.”К” № 2, ап.1, сумата от 300 лв. /Триста лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.