Определение №209 от по търг. дело №657/657 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 209
Гр.София, 19.12.2008 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 657 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Б., гр. П. срещу решение № 481/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 507/2008г. от Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 41/17.04.2008г. по гр.д. № 153/2008г. на Пещерския районен съд. С това решение е отхвърлен искът на Д. Б. Б. против Р. “П” за отмяна, на основание чл.58 от ЗК, на решението от 25.01.2008г. за приемане на две нови алинеи на чл.20 от Устава на Кооперацията – ал.4 и ал.5.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение за развитието на правото.
Ответникът Р. “П”, гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да потвърди решението за отхвърляне на иска с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите въззивният Пазарджишки окръжен съд е приел, че не са налице основания за отмяна на решенията от 25.01.2008г. на кооперацията за изменение на Устава чрез създаване на два нови алинеи на чл.20: ал.4 – “Член-кооператорът следва да бъде изключен от кооперацията, в случай че проявява нелоялност по какъвто и да било начин спрямо кооперацията и нейните членове.” и ал.5 – “Член-кооператорът може да бъде изключен от кооперацията по реда на предходната линея по инициатива най-малка на 2/3 от всички член-кооператори.” Решаващият състав е направил тълкуване на понятието “лоялност” и е изложил съображения, че въведеното основание за изключване на член-кооператора не е противоречие с правата по чл.13 от Устава и в чл.9, ал.1 от ЗК, не е било забранено от Устава приемането на допълнителни основания за прекратяване на членственото правоотношение, липсва законоустановеност на основанията за изключване, а преценката за нелоялно поведение ще се прави конкретно според демонстрираното поведение на член-кооператорите. Изложил е довод за дисциплиниращото и стимулиращо въздействие на предвидената отговорност при проява на нелоялност по отношение на всеки от член-кооператорите.
Според касатора изводът на въззивния съд, че не е необходимо изрично посочване на действията и бездействията, които представляват дисциплинарни нарушения и липсата на дефинирането на понятието “нелоялност”, са в противоречие с Решение № 35/01.09.2003г. по гр.д. № 262/2002г. на Районен съд – Петрич, с т.7 от мотивите на ТР № 4/05.04.2006г. по т.д. № 4/2005г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР № 2/18.06.1999г. по н.д. № 2/98г. на ОСНК.
 
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Поставеният от касатора въпрос е свързан с формираните от въззивния съд изводи за неоснователност на предявения иск, но не е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В производството по чл.58 от Закона за кооперациите за отмяна на решения на органи на кооперацията съдът преценява съответствието на приетите решение със закона и с устава, но само по неведените от ищеца основания за отмяна. Нарушението на закона е предпоставка за отмяна само на решения, взети в противоречие с императивна правна норма. При разглеждане на конститутивния иск съдът не разполага с правомощия за проверка на целесъобразността на приетите решения от кооперацията. В случая, касаторът – ищец в първоинстанционното производство е твърдял нарушения на чл.16, ал.1 от ЗК и на чл.13, ал.1 от ЗК. Въззивният съд се е произнесъл по законосъобраността на решенията на Общото събрание на кооперацията, а по въпроса, въведен като основание за допускане на касационното обжалване, е изложил съображения, касаещи целесъобраността на взетите решения. Тези правни изводи на окръжния съд са извън пределите на предмета на иска по чл.58 от ЗК. Доколкото същественият материалноправен въпрос следва да е от значение за изхода от спора, то обосноваването на приложното поле на чл.280, ал.1 от ГПК изисква този въпрос да е от категорията на въпросите по тълкуването на конкретна правна норма, относима към спора по делото и към търсената с иска защита.
По тези съображения ВКС, ТК, І отд. не допуска касационното обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 481/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 507/2008г. от Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top