О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
Гр.София, 10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 672 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д”А. , гр. С. срещу решение № 67/09.07.2008г., постановено по гр.д. № 1172/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 10.04.2007г. по гр.д. № 1507/06г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на Ц. Н. Г. сумата от още 20300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , вследствие на ПТП, настъпило на 19.08.2004г. Първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 14700 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Касаторът атакува решението относно размера на определеното обезщетение за сумата над 21000 лв., като поддържа, че същото е неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата Ц. Г. , гр. Б. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените от застрахования неимуществени вреди на трето лице, на основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е отчел характера на получени увреди, интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалата, определената на 95% трайно намалена трудоспособност и съпричиняването на настъпване на вредоносния резултат.
Според касатора същественият материалноправен въпрос по делото е относно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност”. За обосноваване на допустимостта на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК касаторът представя Р. № 80/15.02.2008г. по гр.д. № 670/2007г. на ВКС, ТК, І отд. С посоченото решение ВКС е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв., без наличието на съпричиняване.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съществен за изхода от спора по иска с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването на материалноправния или процесуален въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на настъпилите увреждания.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67/09.07.2008г., постановено по гр.д. № 1172/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.