О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 492
Гр.София, 14.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 55 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. , гр. Т. срещу решение № 231/24.08.2009г., постановено по гр.д. № 393/2009г. от Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 118/19.01.2009г. по гр.д. № 56/2003г. на Т. районен съд за осъждане на касатора да заплати на Й. Т. М., Ц. Н. М. и И. Н. М. – Д. сумата от 4341.46 лв., представляваща обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за ползване на недвижим имот, реституиран по реда на чл.2 ЗВСОНИ с площ от 1078 кв.м., заснет като имот пл. № 1* в кв.16 по плана на гр. Т. за периода от 24.10.1998г. до 18.03.1998г. и от 20.07.1998г. до 10.01.2000г.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния недвижим имот, като между същите има влязло в сила решение по гр.д. № 63/94г. с което Л. окръжен съд е уважил предявен ревандикационен иск и иск за заплащане на обезщетение. След обсъждане на събраните по делото доказателства, решаващият състав е изложил съображения, че ищците са лишени от ползването на собствения им имот, в който настоящият касатор неправомерно изградил сгради, поради което е присъдил обезщетение на основание чл.59 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Доводите са изцяло за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Въззивното решение е постановено по редовна искова молба. В този смисъл твърдението за нарушение на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ не съответства на данните по делото, тъй като ищците са посочили релевантните са спора факти и обстоятелства в исковата молба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 231/24.08.2009г., постановено по гр.д. № 393/2009г. от Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: