О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
Гр.София, 23.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 153 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Е., гр. К. срещу решение № 282/25.10.2009г., постановено по гр.д. № 577/2009г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 13.07.2004г. по гр.д. № 133/2004г. на С. окръжен съд за отхвърляне на исковете на касатора против С. А. А. лично и в качеството й на Е. “С” за заплащане на сумата от 3774 лв., представляваща наем за ползвани игрални автомати и сумата от 1750 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда в противоречие с трайната практика на ВКС.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за съвместна дейност, по който ищецът следвало да инвестира 7000 щ.д. за закупуване на 5 бр. игрални автомата и да получава по 20 % от дневния оборот при използването им, но не по-малко от 8000 /неден.лв./ на ден. Решаващият състав е изложил съображения, че тази уговорка в договора е недействителна съгласно чл.361, ал.1 ЗЗД, както и че липсва правоотношение по договор за наем за ползването на игралните автомати.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно правната квалификация, характеристиката и същността на сключения договор “договор за съвместна дейност в село Е. ”. Въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е въведен, а жалбата съдържа интерпретация на събраните по делото доказателства и тезата на касатора, че по силата на договора му се дължи ежедневен наем в размер на 8 ден.лв.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 282/25.10.2009г., постановено по гр.д. № 577/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.