О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
Гр.София, 04.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1076 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДА “Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу решение № 952/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 1010/2009г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 12.01.2009г. по гр.д. № 666/08г. на В. окръжен съд. С това решение ДА “Д. резерв и военновременни запаси” при МС, ТД “Д”, гр. В. е осъдена да заплати на “БДЖ”ЕАД сумата от 61898.40 лв., представляваща неизплатена главница по данъчни фактури и законната лихва от датата на завеждане на иска.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът “БДЖ”ЕАД, гр. С. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният Софийски апелативен съд е уважил предявения иск за заплащане на възнаграждение за предадени на съхранение материали и стоки в бази на “БДЖ”ЕАД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е заявил доводи за недопустимост на обжалвания акт, като постановен срещу неправоспособен субект – ТД “Д”, гр. В., а не по отношение на юридическото лице – ДА “Д”. Останалите оплаквания касаят обсъждането, респ. необсъждането на доказателствата и възраженията на страните по делото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
По отношение на въведения довод за недопустимост на акта на въззивния съд, същият е несъстоятелен. Първоинстанционното решение е постановено по отношение на ДА “Д” при МС, независимо че агенцията е призовавана чрез ТД “Д”, гр. В.. В. производство е инициирано от правосубектното юридическо лице, като и в този случай призоваването е извършено чрез териториалната дирекция, посочена за съдебен адресат във въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 952/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 1010/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.