О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 681
Гр.София, 30.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 538 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” ООД, гр. Б. срещу решение № 2-1/12.02.2009г., постановено по гр.д. № 782/08г. от Бургаския окръжен съд, в частта, с което е отменено решение № ХІІ-971/08.07.2008г. на Бургаския районен съд и касаторът е осъден да заплати на О. Б. сумата от 1574.52 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена по договор от 01.03.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния по материалноправни въпроси при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.2 ГПК.
Ответникът О. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за наем, по който е налице неизпълнение в срок на задължението за заплащане на наемната цена повече от три пъти, поради което наемателят дължи уговорената в договора неустойка за забава. След тълкуване на клаузите на наемния договор решаващият състав е формирал извод, че наемодателят е бил длъжен да издава фактура за размера на наема, подлежащ на индексация, едновременно или след внасянето на наемната цена, платима до 5-то число на съответния месец. За месеците април, май и юни 2007г. наемодателят е издал фактури съответно на 6-то, 9-то и 5-то число на месеца, а плащанията са направени през месец август и ноември 2007г.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът поставя два материалноправни въпроса: Следва ли кредиторът да издаде счетоводен документ за размера на дължимата сума, за да стане задължението ликвидно, ако между страните е уговорена месечна индексация на наемната цена? и П. ли е разпоредбата на чл.92, ал.2, пр.2 ЗЗД когато страните са договорили неустойка за неточно изпълнение, а задължението е изпълнено изцяло макар и със забава.
По първия въпрос се поддържат основанията по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване не би могло да се обоснове с противоречие в крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, както е направено в изложението по чл.284 ГПК. На следващо място, въпросът за издаване на счетоводен документ за размера на наема и свързаната с това забава на наемателя е фактически и се определя от уговорките между страните, като в случая, въззивният съд е изчислил срока на забавата не спрямо определения ден за изпълнение на задължението, а съобразно датите на издаване на фактурите за наема.
По втория въпрос въведените основания са тези по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Практиката на ВКС, обективирана в представените две решения, не разрешава материалноправния въпрос по делото, а се отнася до съотношението между нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави и прекомерността на размера й. В случая, въззивният съд е приел, че неустойката е забава, поради което въпросът за намаляването й с оглед на пълното, но забавено изпълнение, не е бил от значение за формиране на изводите на съда, както и за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2-1/12.02.2009г., постановено по гр.д. № 782/08г. от Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.