О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
Гр.София, 23.12.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 681 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. П. Б., гр. С. срещу решение № 31/24.04.2009г., постановено по т.д. № 28/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 264/22.10.2008г. по т.д. № 394/2008г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С това решение са били отменени решенията на О. събрание на съдружниците на “А” О. от 19.07.2007г. по иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от касатора против “А”О. с. Л., общ. Сунгурларе.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на другите съдилища в страната.
Ответникът “А”О. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците е предявен извън срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът /настоящ касатор/ е уведомен за провеждане на събранието на 07.07.2007г. Нотариалната покана е била редовно връчена при надлежно оформен отказ за получаването. Заседанието на общото събрание е проведено на 19.07.2007г., а исковата молба е депозирана на 28.08.2007г., като съдът не е разгледал наведените основания за нарушения на законови разпоредби с оглед на недопустимостта на иска.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът цитира и прилага решения и определения на ВКС и на Бургаския окръжен съд, като развива тезата, че съгласно практиката на съдилищата преценката за спазване на срока по чл.74, ал.2 ТЗ следва да се извърши в зависимост от наличието или липсата на нарушения на разпоредбите на чл.138 и чл.139 ТЗ. Конкретен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не е поставен, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са развити в съкратен вариант основанията за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд не е задължен да изведе значимия за изхода от спора правен въпрос, ако такъв не е посочен от касатора. На следващо място, правният довод на касатора, че началният момент на срока по чл.74, ал.2 ТЗ следва да се определи след произнасяне от съда по чл.138 ТЗ, т.е. относно редовността на свикване на общото събрание, е изведен по аналогия от приетото разрешение в практиката на ВС / Решение № 603/21.07.1995г. по гр.д. № 264/95г./, че за началото на срока за предявяване на иск по чл.74 ТЗ е от значение редовното уведомяване на ищеца и спазването на изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ. Тълкуване на закона в посочения смисъл не е застъпено в задължителна за съдилищата практика на ВКС, както и в актове на други по степен съдилищата, за да се обоснове приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31/24.04.2009г., постановено по т.д. № 28/2009г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.