О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
Гр.София, 09.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 71 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х”Е. , гр. С. срещу решение № 35/24.07.2009г., постановено по гр.д. № 361/2008г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 134/28.01.2008г. по гр.д. № 1782/2006г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против “И” О. за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лв. за претърпяни имуществени вреди.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “И” О. , гр. П. оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Пловдивският апелативен съд е отхвърлил иск за заплащане на обезщетение за това, че “в резултат на извършени нарушения по смисъла на ЗЗК и добросъвестната търговска практика ищецът е претърпял имуществени вреди и пропуснати ползи”, изразяващи се в намаляване на обема на сключените търговски договори, клиентите, оборота, печалбата и “това е в причинно-следствена връзка с действията на ответника, покриващи състава на нелоялната конкуренция”. Решаващият състав е изложил съображения, че отговорността за непозволено увреждане се ангажира, ако твърдяните вреди са резултат на противоправно поведение на ответника, като в случая, по отношение на същите действия се е произнесла К. за защита на конкуренцията. Решението на КЗК е оставено в сила от ВАС и според същото действията на ответника не могат да се квалифицират като нарушение на добросъвестната търговска практика и липсва нарушение по чл.31, ал.1 и чл.32, ал.2 вр. чл.30 ЗЗК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е развил съображения, че причинната връзка между поведението на причинителя и вредоносния резултат е доказана по делото, а въззивният съд, в противоречие с практиката на ВКС, е направил необосновани изводи, без ответникът да е доказал възражението си, че вредите не са причинени от него.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35/24.07.2009г., постановено по гр.д. № 361/2008г. от Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Х”Е. , съд.адрес: гр. С., ул.”К” № 96, ет.1, ап.3 да заплати на “И” О. , гр. П., , ул.”Й” № 9 сумата от 1000 лв. /Хиляда лв./ – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.