О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
Гр.София, 27.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 75 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. срещу решение № 270/30.10.2008г., постановено по гр.д. № 391/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 43/24.04.2008г. по гр.д. № 190/2008г. на Габровския окръжен съд за осъждане на О. Г. да заплати на “Ф” О. , гр. В. сумата от 60331.64 лв., от които 58454.04 лв., представляваща част от левовата равностойност на покупната цена на автомобил и 1877.60 лв. – разходи по транспортирането му, на основание чл.79 във вр. с чл.250 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 02.10.2007г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “Ф”О. , гр. В. не взема становище по жалбата.
Третото лице – помагач “Р” ЕО. , гр. Г. заявява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът по иска – “Ф”О. е сключил с настоящия касатор договор за влог, по силата на който влогоприемателят е поел задължение да охранява на денонощен охраняем паркинг автомобила на влогодателя. Автомобилът е бил отнет от паркинга, като влогоприемателят не е създал добра организация във връзка с пропускателния режим на стопанисвания чрез “Общински спортни имоти” – звено на О. Г., паркинг, поради което дължи обезщетение за причинените вреди, представляващи стойността на откраднатия автомобил и разходите по транспортирането му.
Според касатора същественият материалноправен и процесуален въпрос се изразява в несъобразяването на факта, че липсва съгласие от страна на О. Г. за сключване на договор за влог и поемане на задължение за опазване на автомобила, както и на обстоятелството, че паркингът е неохранявем, поради което липсвала отговорност за неопазването на вещта. Позовава се на решения на ВКС по прилагането на нормата на чл.250 от ЗЗД относно реалния характер на договора за влог. По същество противоречието с практиката на ВКС е мотивирано с липсата на писмен приемателно-приемателен протокол за вещта, доказателственото значение на писмен документ /тетрадка за записване на паркираните автомобили/, кредитирането на свидетелските показания и преценката на писмените доказателства за режима на паркинга – охраняем или неохраняем.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 от ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Цитираните решения на ВКС са поставени по спорове, произтичащи от договори за влог, но изводите са основани не на различно тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по конкретните дела. Приетата фактическа обстановка от въззивния съд относно начина на постигане на съгласие за договора и за поетите задължения от страните е резултат на обсъждането на ангажираните доказателствени средства, без да е налице тълкуване на конкретна правна норма в противоречие с практиката на ВКС. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 270/30.10.2008г., постановено по гр.д. № 391/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.