О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
Гр.София, 20.04.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 130 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по частна касационна жалба на “И” О. , гр. П. срещу определение № 2648/05.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2157/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 12.06.2009г. по гр.д. № 4133/2009г. на Пловдивския районен съд за оставяне без уважение на възражение за неподсъдност на спора поради наличието на арбитражна клауза.
Касаторът поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима съгласно чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че уговорката за арбитражна клауза в сключения между страните договор е неприложима за решаването на спора.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Въззивното определението по чл.121 ГПК, постановено по частна жалба срещу определение във връзка с подсъдността, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.121 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по възражение за договорна подсъдност не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
По тези съображения подадена частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на “И” О. , гр. П. срещу определение № 2648/05.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 2157/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.