О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
Гр.София, 17.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1030 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Е” – Е. М. С. , гр. С. срещу решение № 946/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 707/2009г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решението от 18.12.2008г. по гр.д. № 165/2008г. на Софийския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на С. с н. цел “Т“Рилски турист”, гр. С., на основание чл.236, ал.2 ЗЗД, сумата от 8590 лв., представляваща обезщетение за ползване на търговски обект “М” в курортен комплекс “Б” за периода 01.12.2002г. до 15.12.2004г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за наем, който е прекратен с изтичане на срока му на 01.12.2002г. Наемателят – касатор в настоящото производство е продължил ползването на имота и след преустановяване на облигационната връзка, поради което е присъдено обезщетение в размер на пазарната наемна цена за исковия период. Изложени са съображения относно кредитирането на заключенията на техническите експертизи, както и е коментирано обстоятелството, че в исковата молба претенцията е заявена като такава за заплащане на обезщетение, а са събирани доказателства за размера на средния пазарен наем и за договорената наемна цена. Решаващият състав е счел, че е без правно значение дали наемодателят е собственик на имота, тъй като предявеният иск не е за защита на правото на собственост, а на правото да се държи имота и да се получават плодове от него.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е заявил, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване поради необсъждане на правилността на първоинстанционния съдебен акт, необсъждане на всички доказателства и на основния въпрос за правоприемството и собствеността върху обекта. Въведено е твърдение и за нарушение на процесуалните правила поради определяне на обезщетението по пазарна наемна цена, а не според искането на ищеца – по договорения наем.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Необсъждането на доказателствата и на възраженията на страните би представлявало основание за отмяна на въззивния акт по чл.281 ГПК. В този смисъл доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Преценката на съда за базата, въз основа на която да се определели обезщетението – по пазарна или по договорена наемна цена, съответства на заявената претенция за заплащане на обезщетение за ползване, а не на наемна цена.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 946/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 707/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.