Определение №307 от 39773 по ч.пр. дело №274/274 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

         
                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 307
Гр.София, 21.11.2008 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 274 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. С., гр. Ш. и “В”ЕО. , гр. К. срещу определение № 140/18.04.2008г,. постановено по ч.т.д. № 118/08г., с което Варненският апелативен съд е оставил в сила определение от 18.12.2007г. на Шуменския окръжен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 786/2007г. поради недопустимост на предявените установителни искове.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, а допускането на касационното обжалване основават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът “С”О. /л./, гр. Ш. оспорва частната жалба.
Ответникът Я. К. Г. , гр. Ш. не взема становище по частната жалба.
 
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа частната касационна жалба, констатира, че същата е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, подадена е в преклузивния срок по чл.275 от ГПК и съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
 
Производството по делото е образувано по иск, предявен от Г. И. С. и “В”ЕО. срещу Я. К. Г. и “С”О. /л./, за признаване за установено, че Я. Г. не е съдружник в “С”О. /л./.
За да постанови обжалваното определение, с което потвърждава акта на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска, въззивният Варненски апелативен съд е приел, че с две окончателни съдебни решения на ВКС със сила на присъдено нещо са установени отношенията между ответниците, както и че липсва правен интерес за съдружници в дружество с ограничена отговорност за установяване на дяловото участие, респ. членственото правоотношение между други съдружници и дружеството.
Касационното обжалване на определенията на въззивния съд по чл.274, ал.3 от ГПК е факултативно с оглед наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Според частните жалбоподатели същественият материалноправен въпрос е относно разграничаване на притежаването на дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност от членственото правоотношение на съдружник с това дружество. Произнасянето по този въпрос би имало значение за пределите на силата на присъдено нещо на съдебните решения по водените дела между конституираните ответници и правния интерес за ищците от предявяването на иска. Жалбоподателите се позовават на наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – въззивното определение е постановено в противоречие с решение № 517/05.11.2007г. по т.д. № 252/07г. на ВКС, ТК, І о.
Поставеният въпрос е коментиран от въззивния съд, но същият не е единственият и решаващ мотив за недопустимостта на предявеният иск. Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК предполага постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие със задължителна или трайно установена практика на ВКС по разглеждания проблем. В случая, е цитирано и представено едно решение на състав на ВКС, което от една страна не представлява практика по смисъла на т.1 на ал.1 от чл.280 от ГПК, а от друга – не третира конкретния спорен въпрос. В решението са обсъждани правата на съдружник по чл.125, ал.3 от ТЗ след отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците за изключването му и при настъпило междувременно преобразуване на търговското дружество. Произнасянето на ВКС е по иск с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и в съдебния акт не е даден отговор на въпроса за правния интерес на един от съдружниците от установяване на членствените права на друг съдружник в дружество с ограничена отговорност.
Преценката относно обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо на влезлите в сила съдебни решения касае правилността на въззивното определение и не подлежи на проверка, ако не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия не допуска касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 140/18.04.2008г,. постановено по ч.т.д. № 118/08г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 

Scroll to Top