О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
Гр.София, 13.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 160 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. А., с. Л., обл. Пазарджишка срещу решение № 411/13.06.2008г., постановено по гр.д. № 380/08г. от П. окръжен съд, с което частично е отменено решение № 17/06.03.2007г. по гр.д. № 311/2006г. на Панагюрския районен съд и са отменени като незаконосъобразни пет от решенията на О. събрание на кооператорите на К. “В” с. Л. от 29.04.2006г. По отношение на други пет решения на О. събрание от 29.04.2006г. първоинстанциянният съдебен акт за отхвърляне на иска по чл.58 от З. на К. И. Л. и Б. Т. А. против К. “В” е оставено в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Ответниците К. “В”, с. Л. и К. И. Л., с. Л. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка за наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Касаторът е формулирал петитум за отмяна на обжалваното решение, в частта, с която се оставено в сила решението на Панагюрския районен съд, както и за отмяна на “обжалваното ОС от 29.04.2006г.” и за отмяна на устава на кооперацията от 23.04.05г., на последвалите решения и на избора на органите на кооперацията. В обстоятелствената част на жалбата е изразено “удовлетворение от правилното и законосъобразно решение” в значителната си част. С оглед на изложените в касационната жалба оплаквания и съобразно с предмета на делото, касаторът разполага с правен интерес от обжалване на въззивното решение единствено в частта, с която е оставено в сила решението на Панагюрския районен съд за отхвърляне на иска за отмяна решенията на О. събрание от 29.04.2006г., а именно на: Решението за прекратяване на членството в кооперацията поради настъпила смърт на 263 член-кооператори, Решението за приемане и одобряване отчета за производствената дейност на кооперацията за 2005г., Решението за приемане и одобряване на отчета за приходите и разходите и баланса за 2005г., Решението за одобряване заключението и отчета за дейността на К. съвет за 2005г. и Решението за приемане на ревизионната записка за извършена финансова ревизия на кооперацията от регионалния съюз на кооперациите гр. П.. Всички останали решения на О. събрание от 29.04.2006г. са отменени като незаконосъбразни, а исканията, касаещи устава на кооперацията и последващите решения на О. събрание, не са били предмет на първоинстанционното и въззивното производство.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че поканата за проведеното О. събрание на 29.04.2006г. е разгласена чрез публикуването й в два ежедневника – в.к “З” и в-к “Н”, разлепена е била на всички магазини в с. Л., в РПК, млекопункта и кметството. Част от кооператорите са били уведомени и лично чрез подписи в нарочни списъци и чрез връчване на писмени покани. Решаващият състав е счел, че този начин на разгласяване на поканата съответства на чл.16, ал.1 от З. и на чл.14 от У. на кооперацията, приет на 23.04.2005г. По отношение на решенията на О. събрание, които не са отменени по реда на чл.58 от З. , въззивната инстанция е изложила съображения за липсата на нарушения на закона и на устава при приемането им.
Според касатора съществените въпроси, по които следва да се допусне касационното обжалване, са досежно неспазването на реда на свикване на О. събрание на кооперацията чрез писмена покана, което има за последица недействителност на взетите решения, както и за личното уведомяване на всеки член – кооператор и за точното прилагане на чл.16, ал.2 от У. на кооперацията. Сочи решения на ВКС и на П. окръжен съд по искове по чл.58 от З. , по които страна е ответната кооперация.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въпросът относно редовността на свикването на О. събрание на кооперацията е съществен за изхода от спора за отмяна на взетите решения, но въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС и въпросът за начина на разгласяване на поканата не е решаван противоречиво от съдилищата според хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Съгласно чл.16, ал.1 от Закона за кооперациите О. събрание се свиква с писмена покана, разгласена по ред, определен в У. на кооперацията, и следователно редовността на свикването на събранието е предопределена от спазването на правилата на устава относно разгласяването й. Законодателят е предоставил свобода на кооперацията за определяне на конкретните способи за уведомяване на членовете за насроченото общо събрание. В този смисъл, редовността на свикването на събранието подлежи на проверка във всеки отделен случай съобразно с устава на кооперацията и представлява въпрос по тълкуване на нормите на устройствения акт и по формиране на вътрешното убеждение на съда по приетите за установени на факти и обстоятелства по конкретния правен спор. Цитираните и приложени от касатора Решения на ВКС № 695/16.06.03г. и № 652/07.04.98г. касаят редовността на свикване на общо събрание на кооперацията, но касационната инстанция е коментирала и относимите разпоредби от уставите на кооперациите, поради което дадените разрешения нямат характер на константна и обвързваща съдилищата практика по тълкуването и прилагането на закона. По отношение на решенията на П. окръжен съд по гр.д. № 550/04г. и гр.д. № 1425/04г., същите са постановени по искове с правно основание чл.58 от З. , но при действието на устави на ответната кооперацията, които са били приети преди 23.04.2005г. и следователно не обосновават приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпросът относно определяне на кворума на събранието е фактически, не е по прилагане на материална или процесуална правна норма, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед на недопускане на касационното обжалване разноски на касатора не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411/13.06.2008г., постановено по гр.д. № 380/08г. от П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.