О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
Гр.София, 05.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 513 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С”О. , гр. П. срещу решение № 171/17.07.2008г., постановено по т.д. № 256/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 41/27.02.2008г. по т.д. № 57/07г. на Плевенския окръжен съд. С това решение е отхвърлен предявеният от „С”О. против „О” О. , гр. П. за заплащане на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД на сумата от 36630 лв., представляваща стойността на 3663 кг. откраднати отпадни метални стружки, съгласно договор за охрана от 04.03.2004г.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, а допустимостта на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът „О”О. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор от 04.03.2004г. за охрана с жива сила и технически средства на обект на възложителя – „С”ООД. На 08.01.2007г. в протокол страните са констатирали, че при годишна инвентаризация на 28.12.2006г. е установено насилствено проникване в склад № 8, вследствие на което е налице липса на медни стружки. Решаващият състав, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е изложил съображения, че не е доказано липсата на предметите да се дължи на твърдяното посегателство върху обекта на ищеца – настоящия касатор, тъй като е разбита единствено ключалката на склада, но същият е вътрешен и няма данни за разбиване на другите врати, водещи към него. От правна страна апелативният съд е формирал извод, че не следва да се ангажира отговорността на изпълнителя, поради обстоятелството, че охранителите не са имали задължение да извършват вътрешна проверка на помещенията.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство определя за съществен материалноправен въпрос този за наличието на основанията за ангажиране на отговорността на изпълнителя по договора за охрана за възстановяване на стойността на открадната отпадна медна тел. Поддържа, че отговорността е договорна, а деликтна, поради което неправилно въззивният съд е коментирал въпроса за наличието на вина. По отношението на законовото основание за допускане на касационното обжалване – противоречивото решаване на въпроса от съдилищата и значението му да точното прилагане на закона и за развитието на правото, не са изложени съображения.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че въпросът за наличието на основания за ангажиране на отговорността на изпълнителя по договора за охрана за възстановяване на стойността на открадната отпадна медна тел е съществен спорен въпрос по делото, но твърдяното неправилно произнасяне от въззивния съд не е резултат на погрешно тълкуване на материалноправните норми, а касае приетата за установена фактическа обстановка по спора. Съществен материалноправен въпрос не би могъл да се изведе и от оплакванията в касационната жалба в частта досежно неправилността на въззивното решение. Касаторът изцяло интерпретира фактите по делото и аргументира доводи за необоснованост на акта на окръжния съд. На следващо място, въззивният съд е разрешил спора между страните изцяло на базата на съществуващите договорни отношения между страните, като е коментирал клаузите на сключената сделка. Не са излагани съображения за деликтна отговорност или за оборване на презумпцията на вина. Касаторът не е въвел и основания по приложното поле на нормата чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е посочил противоречивост на практиката на съдилищата по решаването на идентични спорове или значението на разглеждания казус за развитието на правната наука.
По тези съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/17.07.2008г., постановено по т.д. № 256/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.