О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 338 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” ООД, гр. В. срещу решение № 368/19.12.2008г., постановено по гр.д. № 661/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 17/08.07.2008г. по т.д. № 105/2007г. на Русенския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Е. “К” иск за сумата от 67586 лв., представляваща неустойка по т.24.1 от договор от 04.12.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Е. “К”, с. С., общ. Ветово не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Великотърновски апелативен съд е приел, че между страните по спора е сключен договор за търговска продажба, по който продавачът не е изпълнил изцяло задължението си да достави определено количество пшеница. Неизпълнението се дължи на непреодолима сила – суша в периода на зреене на пшеницата, произвеждана от продавача, поради което първоинстанционният съд е присъдил в полза на купувача обезщетение за вреди, изразяващо се в платената предварително цена на стоката. С оглед на невиновната невъзможност на изпълнение решаващият състав е освободил длъжника от отговорност за неизпълнение, като е отхвърлил иска за заплащане на договорената неустойка.
Според касатора въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС и съдържа произнасяне по материалноправни и процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно на нормите на чл.20 ЗЗД, чл.81 ЗЗД, чл.24, ал.2 ЗЗД, чл.306 ТЗ, чл.334 ТЗ и чл.188 ГПК /отм./. Развитите съображения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представляват коментар на ангажираните по делото доказателства и са израз на тезата на касатора, че уговорката между страните по договора е била не само пшеницата да бъде произведена от конкретно посочени площи, но и да е резултат на личните действия на продавача, докато в случая последният е възложил засяването на трето лице.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и до прилагане на клаузите на сключения между страните договор. Изводите на инстанцията по същество не са основани на тълкуването на приложимите правни норми, а на обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото.
Касаторът възпроизвежда изцяло касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като основания и по чл.280, ал.1 ГПК, поради което изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки обема си и цитираната съдебна практика, се явява бланкетно. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 368/19.12.2008г., постановено по гр.д. № 661/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.