Определение №437 от по търг. дело №1163/1163 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 437
Гр.София, 03.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1163 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” ГМБХ, Германия срещу решение от 17.12.2008г., постановено по гр.д. № 288/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.11.2006г. по гр.д. № 11533/2005г. на Софийския районен съд за отхвърляне на иска на касатора за осъждане на “П” Е. да предаде владението на товарен автомобил “М”. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът и третите лице – помагачи И. Н. и Л. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че ищецът по иска с правно основание чл.108 ЗС – настоящ касатор не е доказал правото си на собственост върху процесния автомобил, като договорът за лизинг, сключен между него и третите лица – помагачи – лизингополучатели, не представлява придобивно основание за лизингодателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е направил оплаквания за неправилност на решението – относно приетите за доказани факти и обстоятелства по делото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК. ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.12.2008г., постановено по гр.д. № 288/2007г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top