О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
Гр.София, 24.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 494 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение № 26/10.02.2009г., постановено по гр.д. № 727/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 98/05.08.2008г. по гр.д. № 330/2007г. на Великотърновския окръжен съд и е отхвърлен искът с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, предявен от О. П. против Е. “С” – И. С. Й. , за заплащане на сумата 23252 лв. на “Н” Е. /в ликвидация/, представляваща неплатен наем по договор за наем от 15.03.2002г. за периода от 15.03.2002г. до 31.10.2003г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по въпроси от съществено значение за решаване на делото.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД, като ищецът следва да докаже, че е кредитор на длъжник, чиито права предявява, че длъжникът бездейства, както и основателността на имуществената претенция на длъжника към ответника. След обсъждане на доказателствата по делото решаващият състав е изложил съображения, че не е доказано съществуването на договор, от който да произтича вземане на длъжника срещу третото лице – ответник, и вземане на ищеца срещу длъжника.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора въпросът от значение за делото е свързан с установяване наличието на предпоставките за воденето на иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, който е решен неправилно, тъй като не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост и логическа последователност. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречието между решенията на първоинстанционния и въззивния съд в рамките на настоящото производство.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма или със съдебната практика. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Изложените от касатора основания по чл.284, ал.3 ГПК не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по правни въпроси, тъй като същите не са конкретни и не са обвързани с аргументация за противоречивост в съдебната практика, каквато не е налице при различен резултат от решаващата дейност на съдилищата в инстанционното производство. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 26/10.02.2009г., постановено по гр.д. № 727/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.