О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
Гр.София, 11.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 66 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 1211/25.09.2009г., постановено по гр.д. № 82/2009г. от Софийския апелативен съд, с което оставено в сила решение от 11.06.2008г. по гр.д. № 48/2007г. на Б. окръжен съд за отхвърляне на иска на касатора против “З”А. , гр. Б. за заплащане на сумата от 3141143.50 лв., представляваща 1, 2, 3, 4 и 5 разсрочени годишни вноски от цената по договор за приватизационна продажба от 31.01.2000г. и на сумата от 1224128.50 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че купувачът по приватизационният договор – ответник в настоящото производство е заплатил остатъка по продажната цена чрез депозирани в А. за приватизация временни удостоверения за притежавани компесаторни записи при условията на чл.8, ал.3 ЗОСОИ. Решаващият състав се е позовал на влязло в сила решение, с което на същото основание – погасяване на задължението за цената чрез компесаторни инструменти, е отхвърлен искът за разваляне на приватизационния договор. От правна страна, апелативният съд е изложил съображения, че специалната правна норма на чл.8, ал.3 ЗОСОИ дерогира приложението на чл.63 и чл.65 ЗЗД и принуждава кредитора да получи престация, различна от уговорената.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил две противоречиви решения на ВКС – Р. № 267/26.05.2004г. по гр.д. № 1699/2003г. на І т.о. и Р. № 80/07.07.2009г. по т.д. № 725/2008г. на І т.о. по въпроса дали предоставената от закона възможност по чл.8, ал.3 ЗОСОИ преодолява разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗЗД, изискваща съгласие на кредитора да приеме изпълнението чрез престация, различна от уговорената. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е въведено с оглед на твърдение на касатора, че след депозиране на компенсаторните инструменти пред кредитора, длъжникът се е разпоредил с тях в полза на трети лица, като ВКС следва да се произнесе дали в този случай изпълнението има погасителен ефект.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият поставен въпрос от значение за изхода от спора, но съществувалото противоречие в практиката е преодоляно.
По реда на чл.290 ГПК са постановени: Решение № 60/25.05.2009г. по т.д. № 698/08г. на ІІ т.о., Решение № 80/07.07.2009г. по т.д. № 725/08г. на І т.о., Решение № 87/23.06.2009г. по т.д. № 594/08г. на ІІ т.о. и Решение № 116/16.10.2009г. по т.д. № 37_/09г. на І т.о. В тези решения е прието, че с разпоредбата на чл.8, ал.3 ЗОСОИ законът предоставя възможност за плащане на цената чрез компенсаторни инструменти, която дерогира приложението на нормата на чл.65, ал.1 ЗЗД, като депозирането на непаричните платежни средства има погасителен ефект за задължението на купувача и без съгласието на кредитора.
Съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване е налице, когато с обжалвания въззивен акт е решен правен въпрос в противоречие с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. В този смисъл, основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице при констатирано противоречие между решение на ВКС по чл.290 ГПК решения на ВКС по реда на ГПК /отм./. В случая, въззивният акт съответства на решенията по чл.290 ГПК по въведения материалноправен въпрос, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Вторият въпрос не е обсъждан от въззивният съд, поради обстоятелството, че твърдението за продажба на компенсаторните инструменти от длъжника на трето лице е въведено с касационната жалба и следователно не подлежи на разглеждане от и ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1211/25.09.2009г., постановено по гр.д. № 82/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.