О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 422
Гр.София, 25.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 195 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу решение № 264/01.12.2008г., постановено по гр.д. № 458/2008г. от Великотърновския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 130/16.06.2008г. по гр.д. № 168/2007г. на Плевенския окръжен съд и е прието за установено по отношение на касатора, че “Х”Е. не дължи на “Ч” АД сумата от 35911 лв., представляваща корекция на сметка за ел. енергия за периода 01.09.2005г. – 15.12.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “Х” Е. , гр. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника – “Ч”АД, е да докаже, че корекцията на сметката на ел.енергия е извършена правилно. Според решаващия състав електроразпределителното дружество не е установило точния период на грешното измерване или неизмерване на ел.енергията, като констатацията за това следва да е направена в срок от 180 дни според чл.25, ал.3 от О. условия на договора. На следващо място, са изложени и съображения, че за част от периода на корекцията общите условия не са били приложими в договорните отношения, чиято вероятна дата за влизането им е в сила е 15.10.2005г.
Според касатора съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, а именно дали е необходимо общите условия да бъдат приети писмено или са ноторно известен факт, ненуждаещ се от доказване поради публикуването им. Касаторът сочи решение на СГС /липсват данни за влизането му в сила/ и на ВАС, както и счита, че поставеният въпрос има значение за развитието на правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая липсата на писмено приемане на общите условия не е единственият и решаващ мотив на въззивния съд за уважаване на отрицателния установителен иск. В решението на инстанцията по същество е коментиран и моментът на влизане в сила на общите условия с оглед на датата на публикацията им, както и фактите и обстоятелствата по делото за времето и причините за корекцията за сметката на ел.енергия. В този смисъл, поставеният въпрос не от категорията на въпросите, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната необоснованост на въззивния акт е основание по чл.281, т.3 ГПК, но не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264/01.12.2008г., постановено по гр.д. № 458/2008г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.