О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
Гр.София, 30.11.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 512 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. “Е”, с. Л. срещу решение № 128/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 889/08г. от Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 130/29.09.08г. по гр.д. № 55/07г. на Н. районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Касаторът поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците Г. М. В. и В. М. В., с. Л. оспорват жалбата. Представят списък на разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционния съдебен акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по искове на непредявено основание и е върнал делото за ново разглеждане.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с императивна норма, със съдебната практика или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия касационно обжалване не следва да се допуска.
Разноски биха могли да се присъдят единствено за настоящото производство, но такива не са направени от ответниците. Разноските за разглеждане на делото в първоинстанционния и въззивния съд следва да се разпределят с оглед на изхода от спора по същество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 128/10.03.2009г., постановено по гр.д. № 889/08г. от Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.