О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
Гр.София, 17.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 487 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т”Е. , гр. С. срещу решение № 60/23.06.2008г., постановено по гр.д. № 763/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 91/24.01.2007г. по гр.д. № 997/2006г. на Софийския градски съд. С това решение е отхвърлен предявеният от “Д”Е. срещу “Т”Е. иск за присъждане на сумата от 1138000 щ.д., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане в размер на 2028213 щ.д.
Касаторът излага оплаквания за нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, включително в частта, с която не е уважено изцяло първото по ред евентуално възражение за прихващане. Допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът оспорва жалбата и заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че ищецът по иска “Д” Е. въз основа на възлагателно постановление е придобил от “А”АД /н./ вземане срещу “Т”Е. от състава на масата на несъстоятелността в размер на 2028213 щ.д. Вземането произтичало от неоснователно обогатяване и към момента на придобиването му било предмет на висящ съдебен спор пред ВКС, но за същото е бил издаден изпълнителен лист по реда на чл.242, ал.3 от ГПК /отм./. С решението на ВКС е оставено в сила въззивното решение на САС, с което са обявени за нищожни на основание чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “А”АД плащания в размер на 1138000 щ.д., а в останалата част по иска с правно основание чл.55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 890213 щ.д. искът е отхвърлен. Решението, в частта, с която “Т”Е. е осъдено да заплати на “А”АД /н./, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 1138000 щ.д. е обезсилено.
От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че с оглед на уважаването на иска по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и поради прехвърлянето на спорното право в полза на ищеца по иска, съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, със сила на присъдено нещо е установено наличието на вземане на “Д”С”Е. срещу “Т”ЕАД. Възражението на ответника /настоящ касатор/ за погасяване на вземането по давност е счетено за неоснователно поради съществувалия съдебен процес относно вземането – по иска по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ, с предявяването на който давността е била прекъсната. Решението е влязло в сила на 21.12.2005г., а исковата молба е постъпила в съда на 08.06.2006г., поради което 5-годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл.
Първото евентуално възражение за прихващане на “Т”Е. е за вземане, формирано от сумите, изплатени от дружеството на ищеца – “Д” Е. по образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение по исковете с правно основание чл.55 от ЗЗД. Според въззивния съд с плащането на сумата от 2028213 щ.д. по издадения изпълнителен лист принудителното събиране на сумата е приключило, а разликата между тази суми и платените 2863887.33 щ.д., както и 77558.32 лв. не е доказано да са получени без основание.важено е второто евентуално възражение за прихващане на “Т”Е. за вземането му от 2028210 щ.д., произтичащо от издадения в негова полза обратен изпълнителен лист, след отмяната на въззивното решение на САС по иска по чл.55 от ЗЗД. Решаващият състав е приел, че вземането е ликвидно и изискуемо и са налице условията за извършване на компенсация, поради което е оставил в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
Касаторът поддържа, че произнасянето от въззивния съд относно обективните предели на силата на присъдено нещо противоречи на практиката на ВКС по прилагането на чл.221, ал.1 от ГПК /отм./ и е от фундаментално значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставеният от касатора въпрос е съществен за изхода от спора с оглед на заявеното и поддържано в инстанциите по същество възражение за недоказаност на съществуването на вземането на ищеца само на основание на влязлото в сила решение за уважаване на иск на основание, различно от предявеното в процеса.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не е налице втората предпоставка за допускане на касационното обжалване – въпросът да е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В цитираните от касатора решения № 1128/14.04.82г. по гр.д. № 535/82г. на І г.о., № 127/07.07.97г. по гр.д. № 1982/96г. на ІV г.о., № 1670/21.11.2000г. по гр.д. № 791/00г. на ІV г.о. и № 1869/15.01.2003г. по гр.д. № 2123/01г. на ІV г.о. ВКС се е произнесъл относно обективните предели на силата на присъдено нещо, значението на мотивите на съда по преюдициално за спора правоотношение и на приетите за установени факти и обстоятелства по делото. В случая, предявеният иск е за връщане на получено без основание в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Елемент от хипотезата на правната норма е установяването на нищожност на сделката, по изпълнение на която е направено плащането. Следователно прогласената нищожност по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ не следва да се разглежда като произнасяне от съда по иск, предявен на друго правно основание, а като преюдициален въпрос, решен със сила на присъдено нещо и формиращ елемент от фактическия състав – основанието, на което се претендира връщане на даденото. По посочения въпрос практиката е непротиворечива, а решенията на ВКС, на които се позовава касаторът са по въпроси, неотносими към конкретния спор.
По отношение на втория поставен въпрос относно прилагането на нормата на чл.116, б.”б”, изр.2 от ЗЗД, касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Въпросът е съществен за спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Решение № 445/16.05.05г. по гр.д. № 738/04г. на ІІ т.о. съдържа произнасяне относно правното значение на прекъсването на давността в хипотезата на чл.116, б.”б” от ЗЗД, докато в конкретния спор предявеният иск е бил отхвърлен. В случая въззивният съд е приел, че давността се счита за прекъсната не с предявяване на иска по чл.55 от ЗЗД, производството по който е прекратено, а с иска по чл.646, ал.2, т.1 от ТЗ и приетото разрешение от ВКС, че съгласно чл.648 от ТЗ само по силата на прогласената нищожност, вземането се връща в масата на несъстоятелността. Следователно цитираната практика на ВКС разглежда различна хипотеза и е неотносима към настоящия спор. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – не са налага тълкуване на нормата на чл.116, б.”б” от ЗЗД и касаторът не е обяснил конкретно значението на въпроса за развитието на правната наука.
Касаторът заявява наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и в частта, с която въззвният съд е разпределил отговорността за разноски по чл.64, ал.1 от ГПК /отм./. Изложените оплаквания касаят правилността на решението и не представляват основания за допускане на касационното обжалване.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60/23.06.2008г., постановено по гр.д. № 763/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.