О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 03.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. “В”, гр. П. срещу решение № 1648/22.10.2009г., постановено по гр.д. № 1991/2009г. от Пловдивския окръжен съд, с което частично е отменено решение № 205/01.06.2009г. по гр.д. № 1111/2008г. на Районен съд – гр. А. и касаторът е осъден да заплати на О. А. сумата от 14269.34 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот в гр. А., пл.”България” за периода 01.11.2004г. – 31.08.2008г., след прекратяването на съществуващ договор за наем от 01.08.1995г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуални материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, противоречиво решавани от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът О. А. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен иск с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е съществувал договор за наем, който е прекратен на 06.06.2004г. Ползването на имота от наемателя е продължило и след тази дата, като съдът е определил обезщетението на база на Т. за наемите на общински имоти, какъвто е процесния, приета с решение на Общинския съвет.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че според практиката на ВКС “обезщетението, дължимо за продължило след прекратяване на наемното правоотношение ползване на имота, в никакъв случай не е равно на наема, заплащан за имота” и че “размерът на обезщетението следва да бъде доказан от ищеца, което се извършва чрез назначаване на съдебна експертиза, която да определи средномесечен пазарен наем за конкретния имот”. По същия въпрос се поддържат и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
В случая, поставеният въпрос е от значение за изхода от спора, но цитираната от касатора практика на ВКС не би могла да послужи за обосноваване на приложното поле на касационното обжалване. Разрешенията, дадени в приложените актове на ВКС, разглеждат различни хипотези за определяне на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД, включително и възможността средната пазарна наемна цена да служи за база за изчисляване на обезщетението. Следва да се имат в предвид и Решение № 90/08.07.2009г. по т.д. № 3/2009г. на ВКС, І т.о. и Решение № 131/13.11.2009г. по т.д. № 661/2008г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В Решение № 90/08.07.2009г. е прието, че държането на наетия обект от наемателя след разваляне или прекратяване на договора за наем, е основание за наемодателя да иска заплащане на наемната цена, респ. обезщетение за ползването. Според Решение № 131/13.11.2009г. неизпълнението на задължението на наемателя да върне наетата вещ след прекратяване на договора има са последица заплащането на обезщетението, което за имотите, общинска собственост, е съизмеримо с нормативно определената наемна цена.
В този смисъл, определянето на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД, без да се ползва заключение на вещо лице, не представлява въпрос, по който да е налице противоречие в практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1648/22.10.2009г., постановено по гр.д. № 1991/2009г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.