О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
Гр.София, 18.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 923 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” АД, гр. С. срещу решение № 105/01.06.2009г., постановено по т.д. № 128/2009г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 28/20.01.2009г. по т.д. № 785/07г. на Варненския окръжен съд. С това решение са отхвърлени предявените от касатора против “И” ЕООД искове с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 140000.40 лв., претендирана като невърнат кредит по договор за заем и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 9090.58 лв. – обезщетение за забавено плащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “И”ООД, гр. В. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Варненски апелативен съд е приел, че банката – ищец служебно е превела на ответника парични суми – 127595 лв. и 28200 лв. и е извършила вътрешнобанкови преводи от разплащателната сметка на ответника по сметки на трети лица. От правна страна са изложени съображения, че между страните не е постигнато съгласие за сключване на договор за кредит или на договор за заем. Договорът е следвало да се подпише в писмена форма съгласно чл.430, ал.3 ТЗ, предвид и на обстоятелството, че лицето, предоставило кредита, е банка и допустимата от закона сделка е регламентираният в чл.430, ал.1 ТЗ договор за кредит.
Според касатора обжалваното решение е постановено в противоречие с Р. № 608/12.06.2007г. по гр.д. № 649/06г. на ВКС, ІІ г.о., интерпретирано в смисъл, че банките могат да сключват договор за заем, без той да се подчинява на изискванията на Г. 29, Р. ІІІ, ТЗ, както и на О. № 110/17.02.09г. по т.д. № 695/08г. на ВКС, І т.о., предвиждащо, че презюмирането на правното основание на сключения между страните договор е съществен процесуален въпрос. Въпросът от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е формулиран така: “Търговската банка, като юридическо лице, правоспособно ли е да сключва сделки извън сделките, уредени в Г. 29 на ТЗ?”.
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата и който въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Първият и третият въпроси по същество са идентични. Приетото от въззивния съд разрешение, че банките биха могли да сключват единствено договори за кредит по реда на чл.430 ТЗ и съответно, че не съществува законова възможност предоставянето на парични суми от банка да се оформи като заем за потребление по чл.240 ЗЗД, представлява значим материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Цитираното Решение № 608/07г. на ВКС допуска сключването на договор за заем и от небанкови институции, но не е в смисъла, които му придава касаторът. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обусловено от тълкуване на законова норма, когато същата е непълна или неясна и по поставения въпрос е необходимо създаването на съдебна практика, респ. преодоляване на неправилни разрешения в правоприлагането. В случая, чл.1, ал.1 и на ал.2 от Закона за банките /отм./ предвиждат, че банките могат да предоставят кредити, както и да извършват изброените в специалния закон други търговски сделки. Съдържанието на нормата е ясно и не се нуждае от тълкуване.
По втория въпрос дали основанието, на което е предоставена определена парична сума се презюмира, е налице практика на ВКС – Решение № 52/22.05.2009г. по т.д. № 695/08г. на ВКС, І т.о. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК, като касационното обжалване е допуснато с посоченото от касатора определение № 110/17.02.09г. В решението е прието, че не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго става на основание договор за заем. Поставеният въпрос е разрешен от касационния съд и обжалваният въззивен акт съответства на практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 105/01.06.2009г., постановено по т.д. № 128/2009г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.