О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
Гр.София, 19.06.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 269 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба “Б”О. , гр. С. срещу решение № 171/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1748/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.05.2008г. по гр.д. № 330/2007г. на Софийския градски съд. С това решение са отменени решенията от 23.04.2007г. и от 10.05.2007г. на О. събрание на съдружниците на ТД “Б”О. по иск, предявен на основание чл.74 ТЗ от И. Ш. Х..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът И. Ш. Х., гр. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за отмяна на решения на О. събрание на съдружниците на дружество с ограничена отговорност, с които управителят е оправомощен да продаде и да закупи недвижими имоти от името на търговеца. Ищецът е твърдял, че е налице нарушение на процедурните правила – той не е бил поканен на събранията, и че решенията са взети в противоречие с учредителния договор на дружеството.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че исковете са предявени в срока по чл.74, ал.2 ТЗ, тъй като ищецът не е присъствал и не е бил поканен на общите събрания на 23.04.2007г. и на 10.05.2007г., а исковата молба е предявена на 08.06.2007г., т.е. в 3-месечен срок от провеждането им. Сроковете са уговорени в полза на ищеца и при липса на данни за узнаването, исковата молба е счетена за подадена в срок. На следващо място, към момента на приемане на атакуваните решения ищецът е бил съдружник, поради което разполага с активна легитимация за оспорването им, а изключването му от дружеството е настъпило след предявяване на исковете – на 22.11.2007г.
Касаторът поставя три въпроса, които според него са съществени по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и по отношение на които са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК обосновава със съществуването на противоречива практика по въпроса за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник на ищеца в хода на процеса. Противоречието с практиката на ВКС се поддържа с оглед на нередовността на исковата молба и задължението на съда да даде указания за отстраняването й съгласно т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК. По въпроса дали е спазен срокът по чл.74, ал.2 ТЗ, ако искът е предявен след 14-дневния срок от узнаването, но преди изтичането на 3-месечния срок от заседанието, касаторът твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По първия въпрос за допустимостта на иска по чл.74 ТЗ, в случай, че ищецът – съдружник в дружество с ограничена отговорност, загуби това си качество в хода на производството касаторът сочи Р. № 812/05.01.2007г. по т.д. № 434/2006г. на ВКС, І т.о. В това решение е прието, че загубването на качеството на съдружник или акционер в хода на процеса на друго основание, различно от това, за което е взето решението на общото събрание, следва да се преценява с оглед на правния интерес на ищеца от търсената защита на всяко отделно членствено право. На състава са известни и други решения на ВКС по поставения въпрос: напр. Реш. № 1225/27.06.2002г. по гр.д. № 2291/2001г. на ВКС, V г.о. и Р. № 991/29.11.2006г. по т.д. № 566/2006г. на ВКС, ТК, според които легитимиран ищец по иска по чл.74 ТЗ е съдружник, който е имал това качество към момента на приемане на атакуваните решения на общото събрание. В Р. 1284/29.11.2006г. по гр.д. № 1880/2002г. на ВКС, V г.о. е прието, че активно легитимиран да предяви иска е съдружник или акционер, който притежава това качество към момента на предявяване на иска, но отпадането му след завеждане на исковата молба, не води до недопустимост на иска.
С оглед на констатираното противоречие в практиката, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: Допустим ли е иск за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците по чл.74 ТЗ при загубване на качеството на съдружник от ищеца в хода на съдебното производство?
По втория въпрос касаторът твърди, че ищецът не е посочил в исковата молба момента на узнаване за решенията на общото събрание, който е от значение за проверката за спазване на срока по чл.74, ал.2 ТЗ и съдът е следвало да даде указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба.
Поставеният въпрос е бил въведен като възражение в първоинстанционното производство от настоящия касатор и с молба от 11.10.2007г. ищецът е заявил, че е узнал за решенията на двете общи събрания едновременно и инцидентно в деня преди предявяване на исковете.
При тези данни по делото не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Третият въпрос относно срока за предявяване на иска по чл.74, ал.2 ТЗ не е свързан с неяснота на правната норма. Касаторът поддържа, че срокът следва да се счита спазен не само ако искът е предявен в 3-месечен срок от заседанието, но и в 14-дневен срок от узнаването, каквото тълкуване е дадено и от въззивния съд в обжалването решение. В случая, касационното основание е обвързано с твърдение, че не е установен категорично моментът на узнаване за решенията от ищеца, но това обстоятелство няма за последица неточно прилагане на закона, поради което не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171/04.12.2008г., постановено по гр.д. № 1748/2008г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Б”О. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.