О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
Гр.София, 02.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 591 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” ЕООД, гр. С. срещу решение от 30.04.2008г., постановено по гр.д. № 3537/2007г. от Софийския градски съд, с което отменено решение от 03.08.2007г. по гр.д. № 8431/2006г. на Софийския районен съд и “С”ЕООД е осъдено да заплати на Висше строително училище “Л”, гр. С. сумите: 1160.78 лв. – неплатен наем за периода 01.07.2005г. – 16.02.2006г., 20.14 лв. – разходи за вода, 65.03 лв. – разходи за ел.енергия, 892.21 лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена и разноски по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, без да е изложил конкретни основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускането на касационното обжалване.
Ответникът Висше строително училище “Л” не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за наем, като наемателят – настоящ касатор, не е изпълнил задълженията си за заплащане на наемната цена и на консумативните разноски. Възражението за нищожност на договора е счетено за неоснователно, предвид на допустимата от чл.89, ал.3 от ЗВО възможност да се отдават под наем предоставените на висшите училища недвижими имоти – публична държавна собственост, след провеждането на търг или конкурс. След обсъждане на събраните във въззивното производство доказателства, решаващият състав е установил, че е спазен законовият ред и договорът за наем е сключен с определения след конкурса наемател – ответника по исковете. Обсъдено е и възражението на касатора за прихващане, което е счетено за неоснователно.
Касационните оплаквания изцяло са обосновани с неправилност на изводите на въззивния съд относно отхвърлените възражения за нищожност на договора и на претенцията за прихващане на вземанията на ищеца със стойността на закупен трансформатор за наетия обект. Изложението на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК не съдържа поставен конкретен материалноправен или процесуален въпрос, а общи твърдения за нарушение на Закона за задълженията и договорите, на Закона за държавната собственост и на Правилника на висшето училище. Касаторът не е посочил и наличието на коя от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК обуславя допускането на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК или в самата касационна жалба, евентуално без посочване на конкретно твърдяната хипотеза, но при възможност за касационната инстанция да подведе фактическите и правните съображения на жалбоподателя под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по съществени правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука. Не е посочена връзката между въведеното общо твърдение за нарушения на ЗЗД и ЗДС и конкретния правен спор. Цитираната разпоредба на Правилника на висшето училище е коментирана от въззивния съд и същата е със съдържание, противоположно на твърдяното от касатора. Доводите за неправилност на въззивното решение, включително относно приетите за доказани факти и обстоятелства, не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.04.2008г., постановено по гр.д. № 3537/2007г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.