О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
Гр.София, 05.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 62 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. А. Н., гр. С. срещу решение № 120/30.05.2008г., постановено по гр.д. № 2330/07г. от Софийския апелативен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Б. Н. против “Д”А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между уважения размер от 12000 лв. до пълната сума на претенцията от 26000 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с нарушаване на принципа на справедливостта и на чл.52 от ЗЗД, тъй като въззивният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС и е налице необходимост от уеднаквяване на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди с оглед на развитието на правото.
Ответникът “Д”А. , гр. С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” за причинените от застрахования неимуществени вреди на трето лице, на основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като е отчел същността и тежестта на увреждането, възрастта на пострадалия, преживения от ПТП стрес, състоянието на посттравмативно стресово разстройство, прогнозите за здравословното състояние и социално-икономическите условия в страната.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е съществен за изхода от спора по иска с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ от ТЗ, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване –материалноправният въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС, или липса единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице по прекия иск срещу застрахователя се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като практиката се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат – ППВС № 4/1968г. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на настъпилите увреждания.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/30.05.2008г., постановено по гр.д. № 2330/07г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.