О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
Гр.София, 03.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 14 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О. з. компания” АД, гр. С. срещу решение /без дата/, постановено по гр.д. № 2056/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.05.2007г. по гр.д. № 3356/2007г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на ЗД “Л” АД сумата от 2639.10 лв., представляваща изплатено обезщетение по договор за имуществено застраховане на основание чл.402 /отм./ ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл.402 /отм./ ТЗ за встъпване на застрахователя в правата на застрахования, предвид на заплатеното застрахователно обезщетение. По основния спорен по делото въпрос за доказване на съществуването на застрахователно правоотношение между ответника по иска – настоящ касатор и причинителя на увреждане решаващият състав е изложил съображения след обсъждане на доказателствата по делото. При явяването си пред съда собственикът на автомобила е заявил, че не разполага със застрахователната полица, но същата е била предадена в КАТ при настъпване на произшествието, като след това не е намерена, но е била и отразена в протокола за ПТП.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е направил оплаквания за неправилност на решението – относно осъждането на събраните по делото доказателства, разпределението на доказателствената тежест и кредитирането на свидетелските показания.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или със конкретна съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК. ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване, съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение /без дата/, постановено по гр.д. № 2056/2007г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: