О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
Гр.София,15.03.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 980 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К”Е. , гр. П. срещу решение № 987/03.06.2008г., постановено по гр.д. № 2610/2007г. от Пловдивския окръжен съд, с което частично е отменено решение № 28/04.05.2007г. по гр.д. № 310/06г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен предявеният от “К” Е. против Е. “Р” иск за заплащане на сумата от 3226.30 лв. – обезщетение за вреди и на сумата от 253.33 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът и третите лица – помагачи Ц. П. и ЗК “В” АД не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в края на м.юли 2005г. работник на ответника при управление на бетоновоз е ударил панел на новострояща се сграда на ищеца. Искът за заплащане на обезщетение за поправяне на вредите е отхвърлен поради недоказаност на вида на щетата и на конкретни данни за обема на ремонтните работи.
Настоящият състав на Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора материалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е за наличието на предпоставките за възникване на отговорността на възложителя, а процесуалният – за преценката на заключенията на вещите лица – дали извършването на аритметични действия изисква специални знания и умения. Развитите от касатора доводи се основават на твърдението му, че след като въззивният съд установява увреждане на един панел на сградата, е следвало да преизчисли сумата по техническата експертиза, в която са посочени разходите за поправка на два панела.
Съставът на ВКС приема, че не е поставен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд за недоказаност на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане е изграден на база на установените факти и обстоятелства по делото, а не е резултат на тълкуване на правната норма в противоречие с практиката на ВКС. Процесуалният въпрос за прилагането на специални знания при извършването на аритметични действия е ясен и по същия не се налага произнасяне от ВКС. Претенцията не е отхвърлена по съображения, че инстанцията по същество не разполага с умения да изчисли стойност на един увреден панел при наличието на данни за размера на разходите за поправка на два такива, а предвид на недоказаност на вида на увреждането – хлътване или счупване и респ. поправка или цялостна подмяна. Окръжният съд е констатирал, че вещото лице е работило по данни на ищеца и не е могло да установи извършените работи по количества и обем. В този смисъл, въведените основания от касатора са за неправилност на обжалваното решение и се квалифицират по чл.281 ГПК, а като такива не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 987/03.06.2008г., постановено по гр.д. № 2610/2007г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.