О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
Гр.София, 30,06,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 169 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч” АД, гр. С. срещу решение от 10.11.2009г., постановено по гр.д. № 3409/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.12.2007г. по гр.д. № 8746/2007г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на А. Н. П. сумата от 3252.50 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и представляваща стойността на изградено ел.съоръжение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът А. П. , гр. С. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ ответник по жалбата, е изградил със свои средства електрическо съоръжение, което следва да бъде изкупено от електроразпределителното предприятие съгласно чл.92, ал.7 ЗЕЕЕ /отм./. Годността на съоръжението е установена с протокол от 30.04.2002г. и съответно от тази дата е започнал да тече законовият 8-годишен срок за изкупуването и заплащането му. Решаващият състав е изложил съображения, че електроразпределителното предприятие дължи стойността на съоръжението, независимо че срокът за изкупуване не е изтекъл към момента на предявяване на иска, тъй като законът не е определил конкретна процедура за изкупуване, което предполага сключването на договор. При отказ такъв договор да бъде сключен, градският съд е признал правото на лицето, изградило съоръжението, да претендира стойността му по съдебен ред.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК: Какви са условията, редът и законоустановените срокове за прехвърляне на собствеността на потребителя на разпределителното дружество, с оглед на постановеното от закона задължително изискване енергийните обекти да бъдат собственост на лицензираното енергийно дружество?
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въведеният в изложението въпрос е общ, като при постановяване на решението въззивният съд е разгледал именно условията, реда и сроковете за изкупуване на изградените от потребителя съоръжения. Касаторът не навежда довод за неправилно тълкуване на определена правна норма с оглед на изводите на съда за разрешаване на правния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
На основание чл.80 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № от 10.11.2009г., постановено по гр.д. № 3409/2008г. от Софийския градски съд.
ОСЪЖДА “Ч” АД, гр. С., ул.”Ц” № 330 да заплати на А. Н. П., гр. С., бул.”В” № 1А сумата от 400 лв. /Четиристотин лв./ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.