О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
Гр.София, 31.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1068 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” Е. , гр. В. срещу решение № 598/28.09.2009г., постановено по гр.д. № 506/2009г. от В. окръжен съд, с което е отменено решение от 25.05.2009г. по гр.д. № 328/2009г. на В. районен съд в частта, с която са уважени предявените от “Т” Е. искове за признаване за установено, че К. И. К. дължи на топлопреносното дружество сумата от 2582.44 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 31.01.1998г. до 31.10.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2008г. и сумата от 1161.39 лв., представляваща лихва за забавено плащане за периода от 28.02.1998г. до 30.11.2008г. и разноски от 275 лв., до размера на сумата от 1951.28 лв. /представляваща 987.87 лв. – дължима сума за топлинна енергия и 804.68 лв. законна лихва върху нея/ и е признато за установено, че К. И. К. не дължи сумата от 1792.55 лв., представляваща сумата от 987.87 лв. – дължима сума за неплатена топлинна енергия, ведно с лихвата за забава от 804.68 лв. за периода от 28.02.1998г. до 30.10.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по процесуални въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Производството по делото е било образувано по иск, предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.422 ГПК, за признаване за установено, че се дължат суми по издадена заповед за изпълнение, след постъпило възражение по чл.414, ал.2 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел за основателно възражението на длъжника за погасяване на вземането по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Решаващият състав е изложил съображения, че по силата на т.6 от ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило значението си, възражението за погасителна давност може да се заяви за първи път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на присъдено нещо.
Касаторът поставя следните процесуални въпроси: 1. В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност? 2. Д. ли е, при условие, че в първоинстанционното производство ответникът е демонстрирал процесуално бездействие – не е депозирал писмен отговор на предявената искова молба, не е взел становище и не се явил в съдебно заседание, за да организира своята защита, да предяви възражение за погасяване по давност за пръв път пред въззивната инстанция? 3. В. в разпоредбата на чл.133 ГПК “възражения” законодателят имал ли е в предвид, че правото на предявяване на възражение поради изтекъл давностен срок се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба? и 4. представляват ли вземанията за незаплатена топлинна енергия периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и погасяват ли се с изтичането на специалната тригодишна давност или намира приложение общия петгодишен давностен срок? Представя ТР №1/2000г. на ОСГК, Решение № 667/30.09.09г. по гр.д. № 510/2009г. на В. районен съд и Решение № 986/17.03.2006г. по гр.д. № 980/2005г. на Великотърновския районен съд.
Ответникът заявява, че възражението за погасяване на вземането по давност е направено на 22.01.2009г. във връзка с издадената заповед за изпълнение. Въз основа на това възражение е бил предявен искът, поради което счита за спазен срокът по чл.133 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първите три поставени въпроса са свързани, като вторият и третият уточняват първия. Въпросите са значими за крайния изход от спора по установителния иск. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото липсват данни представеното Решение № 667/2009г. на Вр. РС да е влязло в сила. Касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на разпоредбата на чл.133 ГПК досежно преклудирането на правото да се заяви възражение за погасяване на вземането по давност, е от значение и за развитието на правото. Нормата е въведена с ГПК от 2007г., задължителна за съдилищата практика по прилагането и тълкуването й не е постановена. Въпросите са свързани и с правната сила на възражението по чл.414, ал.2 ГПК, заявено в заповедното производство, въз основа на което е инициирано предявяването на установителния иск.
Отговорът на четвъртия въпрос за срока на погасителната давност е обусловен от процесуалния въпрос и по същия касатора не е обосновал приложното поле на касационното обжалване. Не са представени доказателства, че решение № 986/2006г. на Вт. РС е влязло в сила. Доколкото този въпрос касае и правилността на въззивния акт, ВКС ще се произнесе по същия с оглед на разрешаването на въпроса, допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?
На основание чл. чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 35.85 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598/28.09.2009г., постановено по гр.д. № 506/2009г. от В. окръжен съд, в частта, с която, след отмяна на решение от 25.05.2009г. по гр.д. № 328/2009г. на В. районен съд е признато за установено, че К. И. К. не дължи на “Т”Е. сумата от 1792.55 лв., представляваща сумата от 987.87 лв. – дължима сума за неплатена топлинна енергия, ведно с лихвата за забава от 804.68 лв. за периода от 28.02.1998г. до 30.10.2005г.
Указва на касатора “Т”Е. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 35.85 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: