О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
Гр.София, 14.01.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 744 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. З. и Т. Н. С., гр. С. срещу решение № 95/30.06.2008г., постановено по гр.д. № 1729/2007г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.03.2007г. по гр.д. № 15239/2006г. на Софийския районен съд. С това решение касаторите са осъдени да заплатят на “Б”А. , гр. В. сумата от 10000 лв. и лихва за забава в размер на 1937.70 лв. – връщане на платено възнаграждение по договор от 29.10.2004г.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновават с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен консултантски договор с предмет проучване на възможността и осигуряване на закупуването на недвижим имот срещу възнаграждение в размер на 10000 лв., а в случай на неизпълнение и при неосъществяване на покупко-продажбата, консултантите да върнат полученото възнаграждение. Решаващият състав е изложил съображения, че консултантите /настоящите касатори/ не са доказали изпълнението на поетите по договора задължения, поради което дължат връщането на платеното им възнаграждение. Съдът е отхвърлил като недоказано възражението на ответниците по иска за наличието на забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Решаване на съществения материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е налице ако изводите на въззивния съд не са съобразени със задължителна практика на ВКС, дадена в Постановления на Пленума и Тълкувателни решения на ОСГК, или с трайно установена практика на състави на ВКС, при действието на ГПК от 1952г., респ. с решения на тричленни състави, поставени по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Касаторът не е поставил изрично съществен материалноправен или процесуален въпрос, решаването на който да е в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните решения на ВКС са по приложението на нормата на чл.95 от ЗЗД и според касатора касаят забавата от страна на кредитора и правните последиците от същата – освобождаването на длъжника от отговорност.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните съображения:
Съществен материалноправен въпрос по приложението на конкретна законова разпоредба, който да е от значение за решаването на спора, не е въведен в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Позоваването на практика на ВКС не е обвързано с твърдения за допуснати нарушения от въззивния съд по тълкуване на нормата на чл.95 от ЗЗД.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на изводите на градския съд досежно липсата на “забава на кредитора” и интерпретация на фактите и обстоятелствата по делото. Следователно оплакването е за необоснованост на акта на въззивния съд, но резултатът от решаващата дейност на съда по приетите за установени факти и обстоятелства не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, след като тълкуването и прилагането на процесуалните норми е в съответствие с практиката на ВКС.
Постъпила е и частна жалба от М. З. и Т. С. срещу определение от 16.07.2008г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение. В частната жалба е заявено и искане за спиране на изпълнението по чл.282, ал.2 от ГПК.
Според частните жалбоподатели в изпълнителния лист не е посочено въз основа на кой Гражданско процесуален кодекс е постановено издаването му, като са цитирани разпоредбите на чл.237 и чл.242-249 от ГПК /отм./. Молят определението да се отмени като незаконосъобразно.
Ответникът оспорва частната жалба.
Разпореждането за издаване на изпълнителен лист от 16.07.2008г. е постановено при действието на ГПК от 2007г. на основание чл.404, т.1 от ГПК – осъдително въззивно решение. Оплакванията на частните жалбоподатели касаят реквизитите на издадения изпълнителен лист, оформянето на който не подлежи на обжалване по реда на чл.274 от ГПК.
По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно е следва да се потвърди.
С оглед на недопускането на касационното обжалване следва да се остави без уважение искането за спиране на изпълнението на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 95/30.06.2008г., постановено по гр.д. № 1729/2007г. от Софийския градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.07.2008г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 95/30.06.2008г. по гр.д. № 1729/2007г. на Софийския градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. З. и Т. Н. С. , гр. С. за спиране на основание чл.282, ал.2 от ГПК на изпълнението на решение № 95/30.06.2008г.по гр.д. № 1729/2007г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.