О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
Гр.София, 30,06,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 201 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. С., гр. Д. срещу решение № 631/18.11.2009г., постановено по гр.д. № 735/09г. от Добричкият окръжен съд, с което е потвърдено решение № 89/29.06.2009г. по гр.д. № 1841/2008г. на Добричкия районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “Р”Е. , гр. Д. искове за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща възнаграждение по договор за услуга от 22.03.2005г. и на сумата от 2963.94 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключено писмено споразумение с предмет “взаимоотношенията по повод дейността по реколтиране на 215 дка малини в землището на с. Одринци”, с което се уговорили ищецът – настоящ касатор, при “крайното годишно финансово обезпечаване” да получи 15 % от печалбата, но не по-малко от 8000 лв. При приключване на отчетната 2005г. гражданското дружество имало разходи, които надвишавали печалбата, поради което е прекратено действието на договора, без съдружниците да придобият парични средства, подлежащи на разпределение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото първоначално по друго дело е издаден изпълнителен лист за претендираните суми по реда на чл.237 ГПК /отм./, което впоследствие е отменено от състав на окръжния съд. Въпросът, който е поставен по чл.280, ал.1 ГПК, е: “От какво следва да се изхожда, за да се определи обемът на правото на защита на определен правен субект – от неговото право на лична защита и от правото му да ползва защита от процесуален представител?”
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика. Посоченият в изложението въпрос е общ и е извън аргументацията на въззивния съд за неоснователност на предявения иск. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 631/18.11.2009г., постановено по гр.д. № 735/09г. от Добричкият окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.