О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
Гр.София, 05.12.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 585 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Амбулатория за и. м. помощ м. център УРОМЕД-2000” ЕООД, гр. С. срещу решение № 171/02.07.2008г., постановено по гр.д. № 499/2007г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 14.04.2005г. по гр.д. № 1408/2004г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против И. Й. К. – Н. , гр. С. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за присъждане за сумата от 45000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Допускането на касационното обжалване е аргументирано с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК.
Ответницата оспорва основателността на касационна жалба, както и допускането на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Обжалваното въззивно решение е постановено след връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.посл. от ГПК /отм./. Софийският апелативен съд е приел, че между страните по спора не е бил сключен договор за поръчка, по силата на който ищецът – настоящ касатор, да е предал на ответницата сумата от 45000 лв. срещу поето задължение за закупуването на лазерен апарат. Несъществуването на твърдяните договорни отношения е обосновало и извода на съда за неоснователност на претенцията за връщане на исковата сума по реда на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
За да достигне до посочени правни изводи решаващият състав е обсъдил ангажираните доказателства по оспорването на разходен касов ордер с дата 22.01.2001г., според който ответницата е получила сумата от 45000 лв. – аванс за лазерен апарат от ищеца по иска. Въззивният съд е квалифицирал оспорването според въведените твърдения на ответницата, че не е получила сумата, посочена в ордера, че налице са дописвания, направени след съставянето му, че отразената дата не е действителната и че не е сключван договор за поръчка, на чието неизпълнение се основа искът. Съдът е приел въз основа на депозираното заключението на графическата експертиза и показанията на св. П, че наименованието на ищеца и датата са написани от друго лице, а не от ответницата. Тези доказателства в съвкупност със заключенията на счетоводните експертизи за липса на осчетоводяване на ордера при дружеството – издател, както и отразените данни за самоличността на ответницата по паспорт, а не по издадената лична карта, са счетени за достатъчни за разколебаване на доказателствените сила на писмения документ относно предоставянето на сумата от страна на ищеца на датата, отразена в ордера.
Според касатора основният въпрос от значение за изхода на процеса е за доказателствената сила на частния документ, процесуалните способи за оспорването му и допустимите в производството по опровергаване на неговото съдържание доказателствени средства. Поддържа се нарушение на съдопроизводствените правила чрез събиране на гласни доказателства в противоречие с нормите на чл.133, ал.1, б.”е”, чл.134, ал.2, чл.144 и чл.154 от ГПК /отм./, което е съществено, тъй като решението е основано на недопустимите доказателства. Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК като сочи практика на състави на ВКС, евентуално по т.2 – ако се приеме, че първата хипотеза обхваща единствено актове на нормативно тълкуване, и по т.3 – поради огромното практическо значение на поставения въпрос и с оглед възпрепятстване възникването на противоречива практика.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, единствено твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване.
В случая обжалваното решение е поставено след отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от Софийския апелативен съд. В отменителното решение на ВКС от 12.03.2007г. по т.д. № 811/2006г. е прието, че неправилно първоинстанционния и въззивния съд са основали изводите си единствено на приложения разходен касов ордер от 22.01.01г., който е бил оспорен от ответницата с оглед на дописвания и подправки. Нарушенията на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на исканата графическа експертиза и необсъждане на счетоводната експертиза за липса на осчетоводяване на ордера, са счетени са съществени, което е наложило отмяна на решението.
Преценката за наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК се извършва само за нарушения, допуснати от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Нарушения и аргументи за наличието на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК, касаещи първоначалното въззивно производство не могат да се релевират при повторно разглеждане на делото от ВКС, респ. в производството по допускане на касационното обжалване. Заявените и незаявените нарушения при първоначалното разглеждане на делото са преклудирани, с изключение на твърдения за неизпълнение от въззивния съд на дадените в отменителното решения на ВКС указания по прилагането на закона.
В този смисъл поставеният общ въпрос от касатора за доказателствената сила на частния документ, процесуалните способи за оспорването му и допустимите в производството по опровергаване на неговото съдържание доказателствени средства, от една страна е преклудиран, а от друга – касае развитието евентуално на доктрината. Всъщност конкретното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на процесуалните правила чрез недопустим разпит на свидетели за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ – чл.133, ал.1, б.”е” от ГПК /отм./, след като въззивният съд не е открил производство по оспорване на истинността на частен документ по чл.154 от ГПК /отм./. При втората хипотеза касаторът не оспорва по принцип допустимостта на гласните доказателствени средства.
Въззивният съд е събрал доказателства за установяване на твърдението на страната – ответник за направени дописвания и подправки на документа и е обсъдил депозираното заключение на счетоводната експертиза досежно липсата на осчетоводяване на разходния касов ордер. Дадените указания от ВКС в отменителното решение обхващат и квалификацията на заявеното оспорване – неистинност на документа. Действително въззивният съд е събрал и гласни доказателства, но е обсъдил показанията на свидетеля само досежно оспорването на истинността на документа. Следователно касаторът не се позовава на допуснати нарушения от въззивния съд при новото разглеждане на делото, а оспорва правилността на направената от касационната инстанция квалификация на оспорването на документа и свързаната с нея допустимост на гласните доказателства. Посоченото нарушение, изведено като съществен процесуален въпрос, е преклудирано поради разрешаването му от ВКС при първоначалното разглеждане на делото и с оглед на неоспорването на обстоятелството, че въззивния съд се е съобразил с указанията на ВКС при новото разглеждане на делото.
По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че с обжалваното въззивно решение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС съществен процесуален въпрос. По въпросите за оспорването на частни документи и за допустимите в оспорването доказателствени средства е налице трайно установена практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора, респ. не са налице основания да се приеме, че въпросите са от значение за развитието на правото. Противоречията в отделни съдебни актове произтичат от начина на възприемане на заявените оспорвания от инстанциите по същество, който въпрос е съществен, но се решава с оглед на конкретния спор според предприетите от страните процесуални действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171/02.07.2008г., постановено по гр.д. № 499/2007г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.