О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
Гр.София, 16.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 456 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. П., като Е. “Г”, гр. Р. срещу решение № 492/16.02.2009г., постановено по гр.д. № 384/2008г. от Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 18/28.02.2008г. по гр.д. № 2750/2006г. на Русенския районен съд и е отхвърлен предявеният от Б. Л. П., като Е. “Г”, против “Б”А. , гр. С., “А” О. , гр. Р., Г. Й. Я. и Ж. Х. Ж. иск по чл.336 ГПК /отм./ за признаване за установено, че аптека № 1, находяща се на първия етаж в сградата в гр. Р., ул.”А” № 134 с площ от 56.13 кв.м., не принадлежи на длъжника по изп.д. № 7464/2003г. по описа на СИС при РРС – “А” ООД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “Б” А. оспорва жалбата и изразява становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите ответници и третото лице – помагач – “Ф”А. , гр. Д. не са подали отговори на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което предявеният отрицателен установителен иск за право на собственост е счетен за неоснователен, въззивният съд е приел, че на 14.07.1999г. е сключен договор за групов строеж между четири физически лица и “С” О. /предишно фирмено наименованието на ответника “А” ООД/ – всички съсобственици на терен, върху който да се построи сграда. С анекс от 05.09.2001г. три от физическите лица са прехвърлили правата и задълженията си по договора за групов строеж и се задължили да прехвърлят и идеалните си части от дворното място на ответника “А” ООД. На 14.09.2001г. е съставен окончателен разделителен протокол /доброволна делба/ с нотариална заверка на подписите между “А”О. и М. В. – единственото лице, участник в договора за групов строеж, което не е прехвърлило правата си по анекса от 05.09.2001г. Процесният имот е поставен в дял на “А”ООД. На 05.04.2004г. е сключен нов договор за доброволна делба между М, “А”О. и третото лице – помагач – “Ф”О. , според който имотът е поставен в дял на “Ф”О. и впоследствие /на 10.06.2004г./ е прехвърлен на ищеца по иска.
Решаващият състав е изложил съображения, че с делбата от 14.09.2001г. между бившите участници в договора за групов строеж е прекратена съсобствеността и ответникът “А”О. е станал собственик на аптеката, срещу който имот е насочено изпълнението. Доброволната делба от 05.04.2004г. е без предмет, тъй като договорът за групов строеж е прекратен и участниците са станали собственици на самостоятелни обекти. Третото лице – помагач и съответно ищецът не са били собственици поради обстоятелството, че “А”О. е прехвърлил правата си по договора за групов строеж на 27.03.2001г. на “Ф”О. , преди това лице са придобие идеални части от дворното място и без съгласието на останалите участници в договора, т.е. в нарушение на чл.192, ал.5 ЗТСУ /отм./.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Според касатора въззивният съд не е обсъдил въведения довод, че сделката, с която “А”О. се легитимира като собственик на идеални части от дворното място е нищожна поради противоречието й с чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, както и че в делбата от 14.09.2001г. не е участвал съсобственикът С. И. , който е страна по договора за групов строеж и към момента на делбата не е прехвърлил идеалните си части от дворното място. По тези процесуални въпроси касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие с ППВС 1/1953г. Материалноправните въпроси – за легитимацията на ответника “А”О. върху идеални части от дворното място и за придобиването на права на собственост след завършване на груповия строеж, както и за недействителността на делбата на основание чл.75, ал.2 ЗН, са заявени като решени в противоречие с ТР № 39/1970г. на ОСГК на ВС и ППВС № 7/1973г.
Съставът на Търговската колегия на ВКС формулира въпросите, по които следва да се допусне касационно обжалване според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и развитието на доводите на касатора в жалбата, а именно: 1. Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява ли нарушение по чл.188, ал.1, пр.2 ГПК /отм./? – касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК и въззивното решение по този въпрос следва да се съпостави с практиката на ВКС – ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г. и ППВС № 1/1953г. 2. Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена? – на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. 3. Нищожна ли е съгласно чл.75, ал.2 ЗН делбата на сградата, ако не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж? – на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се отговори дали в тази хипотеза намира приложение разрешението в ППВС № 7/1973г. и ТР № 39/1970г. на ОСГК на ВС, 4. М. кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договора за групов строеж – съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата? – на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тези съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивния акт на Русенския окръжен съд
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 212.75 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 492/16.02.2009г., постановено по гр.д. № 384/2008г. от Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Б. Л. П., като Е. “Г”, гр. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 212.75 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.