О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
Гр.София,27.10.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 266 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. “И” – П. П. П. , гр. Д. срещу разпореждане № 908/29.07.2008г. по ч.гр.д. № 242/08г., с което Варненският апелативен съд е върнал частната му касационна жалба срещу определение № 247/25.06.2008г.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано, като моли същото да се отмени.
Ответникът Е. “В” – К. И. К. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение от 08.04.2008г. по т.д. № 44/2008г. Добричкият окръжен съд е допуснал обезпечение на предявения от Е. “И” – П. П. П. срещу Е. “В” – К. И. К. иск за установяване на недължимостта на сумата от 11567.27 лв., присъдена в тежест на ищеца по гр.д. № 813/2007г. на Районен съд – гр. Д., чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 356/2007г. По частна жалба на ответника В окръжен съд с определение № 247/25.06.2008г. по ч.гр.д. № 242/08г. е отменил определението на първоинстанционния съд и е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение.
Срещу въззивното определението е подадена частна касационна жалба от Е. “И” – П. П. П. – вх. № 3213/10.07.2008г., която с разпореждане № 850/11.07.2008г. е оставена без движение, като е дадена възможност на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 15 лв., както и да посочи съществените материалноправни или процесуални въпроси, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, които са решавани противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието в правото – отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 от ГПК.
Препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател на 21.07.2008г. и в указания срок същият е приложил с молба вносна бележка за платената държавна такса. Варненският апелативен съд, като е констатирал, че не са отстранени нередовностите на частната касационна жалба е върнал същата с обжалваното разпореждане.
Разпореждането е правилно.
Определението по чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на предявен иск подлежи на факултативно обжалване пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Предвидената обжалваемост на определението по чл.396 от ГПК касае единствено контрола, осъществяван от въззивния съд, и не попада в категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, за които изрично е предвидено задължително касационно обжалване. Определението не е прегражда по-нататъшното развитие на делото – в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което проверката за неговата правилност се осъществява от ВКС след преценка за наличието на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът, при обжалване на определение по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 от ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на акта на въззивния съд и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК – за произнасяне от съда по съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационните основания по чл.281 от ГПК подлежат на проверка, след като ВКС е допуснал касационното обжалване, и независимо, че проверката на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за частните касационни жалба се извършва в едно и също производство, същите следва да се изрично и конкретно посочени от частния жалбоподател.
В случая, частният жалбоподател не е изложил основания за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК, поради което разпореждането на Варненския апелативен съд по чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.274, ал.3 от ГПК за оставяне на частната касационна жалба без движение и с указания за отстраняване на нередовностите й е правилно. Неотстраняването на нередовностите на частната касационна жалба е основание за връщането й съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия намира, че постановеното разпореждане на връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационният съд не обсъжда оплакванията на частния жалбоподател поради обстоятелството, че същите касаят твърдяната неправилност на определението на въззивния съд за отмяна на допуснатото обезпечение на иска, което не е предмет на настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 908/29.07.2008г. по ч.гр.д. № 242/08г., с което Варненският апелативен съд е върнал частната касационна жалба на Е. “И” – П. П. П. , гр. Д. срещу определение № 247/25.06.2008г. по същото дело.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.