О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 647
Гр.София, 16,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 369 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на “П”КД, гр. С. срещу определение № 1469/26.10.2009г., постановено по гр.д. № 2644/2009г. от Софийския апелативен съд, с което на основание чл.122 ГПК за компетентен да се произнесе по предявените от П. М. Б. – М. обективно съединени искове по искова молба вх. № 18038/24.02.2009г. е определен Софийският районен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Производството по гр.д. № 11201/09г. по описа на СРС е образувано по искове за заплащане на сумата от 78600 лв. – обезщетение по трудов договор и 16230 лв. – обезщетение в размер на мораторната лихва за периода от 01.05.2007г. до 01.03.2009г. Ищцата твърди, че претендираното обезщетение се дължи на основание на чл.9.1 от трудовия договор, прекратен на основание чл.325, т.1 КТ, според който работодателят й дължи обезщетение за всеки месец за бездействие след прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът не е постъпил на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна, и ако не е предприел конкурентна дейност.
Спорът за подсъдност между С районен съд и Софийския градски съд е въпроса дали съдилищата са сезирани с трудов спор с оглед на определяне на родовата подсъдност по чл.104, ал.1, т.4 ГПК.
За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че предмет на претенцията е дължимо обезщетение, произтичащо от неизпълнение от страна на работодателя на задължение, поето с трудов договор. Доколкото по чл.357 КТ трудови са споровете относно изпълнението на трудовото правоотношение, то по правилата на родовата подсъдност, за компетентен е определен районният съд.
Определението е правилно.
По силата на чл.104, ал.1, т.4 ГПК на районните съдилища са подсъдни трудовите спорове, независимо от цената на иска. Съгласно чл.357 Кодекса за труда трудови спорове са тези между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение.
В случая, се претендира обезщетение, уговорено по трудово правоотношение, поради което съществуването на твърдянето вземане на ищцата е обусловено от неизпълнението на трудовия договор. Действително трудовият договор е прекратен, но в Кодекса на труда не са изчерпателно изброени обезщетенията, които могат да са предмет на трудовия договор и да се дължат при прекратяването му. Ищцата извежда правото си на обезщетение от прекратяване на трудовото правоотношение и въздържането от извършване на определени действия. Ако заплащането на обезщетението е уговорено именно при тези условия, то приложение ще намерят клаузите на трудовия договор и преценката за наличието на предпоставките за ликвидността и изискуемостта на престацията ще се извърши на основание на трудовия договор. Съдебното предявяване за изпълнение на задължения, поети с трудов договор, представлява трудов спор, който следва да се разгледа по правилата на родовата подсъдност от районния съд като първа инстанция.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1469/26.10.2009г., постановено по гр.д. № 2644/2009г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.