О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
Гр.София, 07.05.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 112 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. “Б”, с. Т., обл. Враца срещу решение № 1451/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 613/2008г. от В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 8/25.05.2008г. по гр.д. № 250/2008г. на Районен съд – гр. Б.. С това решение е отхвърлен предявеният от С. “Б” против ЗК “Т”ЕООД иск с правно основание чл.97 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че съгласно чл.346 вр. чл.320 от ГПК /отм./ собствените на ответника недвижими имоти, находящи се в с. Т. и описани в решението, обезпечават задълженията на ЧЗК “Д”, с. Т. към С. “Б”.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че решаването на съществените правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът ЗК “Т”, с. Т. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Производството по делото е образувано по иск за признаване за установено, че собствените на ЗК “Т”ЕООД недвижими имоти, обезпечават задълженията на ЧЗК “Д” – к. , заличена от търговския регистър, към ищеца С. “Б”. Твърди се, че недвижимите имоти са възбранени като обезпечение на бъдещ иск и ЧЗК “Д” е осъдена да заплати на ищеца сумата от 28490.42 лв. с влязло в сила съдебно решение. Длъжникът е продал на ЗК “Т” обособена част от търговското си предприятие, включващо и имотите, върху които е наложена възбраната. По-късно ЧЗК “Д” е заличена от регистъра на кооперативните организации, а приобретателят на имотите ЗК “Т” ги продава на ответника – ЗК “Т”ЕООД. Образуваните срещу ЧЗК “Д” ЗК “Т” изпълнителни дела са прекратени по съображения, че изпълнителните действия са предприемани спрямо лица, които нямат качеството на длъжници на взискателя.
За да постанови обжалваното решение въззивният В. окръжен съд е приел, че кредиторът, в чиято полза е наложена възбраната, би могъл да иска прогласяване на недействителността на извършени разпоредителни сделки, което право се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск, поради което няма интерес от воденето на установителен иск.
Според касатора същественият правен въпрос е за възможността на кредитора да насочи изпълнение срещу имущество, което е било възбранено, независимо от факта кое е лицето, придобило собствеността след налагане на възбраната. Позовава се на противоречие с практиката на ВКС и сочи две решения на състави на ВКС, както и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК доколкото въпросът за начина на упражняване на правата на взискателя в изпълнителния процес и за исковата му защита са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Поставеният въпрос от касатора е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В цитираното решение № 1598/22.09.1967г. по гр.д. № 1038/67г. ВКС се е произнесъл по правото на взискателя да осъществени правата си по реда на чл.320 от ГПК /отм./ при наложен запор на вземане, независимо от възможността за предприемане на действия по събиране на вземането в изпълнителния процес. В решение № 1146/08.06.1967г. по гр.д. № 640/67г. на І г.о. на ВКС са коментирани последиците от действието на вписана възбрана върху недвижим имот във връзка с иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Следователно, в практиката на ВКС не е дадено пълно и цялостно разрешение на въведения съществен за спора въпрос. Правното действие на вписаната възбрана при прехвърляне на собствеността върху имота от длъжника на трето лице, последвалата загуба на правосубектност на длъжника и свързаните с това права на взискателя, както и видът и характерът на исковата защита по чл.320 и чл.346 от ГПК /отм./ са въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1451/15.10.2008г., постановено по гр.д. № 613/2008г. от В. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора С. “Б” в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.