О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 321 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. , гр. П. срещу решение № 242/19.12.2008г., постановено по т.д. № 417/2008г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 24/15.07.2008г. по т.д. № 54/07г. на Търговищкия окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на “А” О. сумата от 9876 лв. – възнаграждение по договор за изработка от 16.02.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът “А” О. , гр. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Варненски апелативен съд е приел по предявения насрещен иск, че по сключения договор за изработка изпълнителят е извършил възложената работа с недостатъци и не е изпълнил задължението си полагане на външна облицовка. Възнаграждението е определено като разлика между договореното и платеното и след приспадане на сумата за облицовката. Стойността на некачествено извършените работи е присъдена като обезщетение по главния иск за отстраняването им, поради което със същата не е намалено възнаграждението. Изложени са съображения и относно кредитирането на заключението на счетоводната експертиза за извършените плащания по договора.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че когато при решаването на един съдебен спор са допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и атакуваният акт е необоснован, това е аргумент касационната инстанция да приеме за необходимо точното спазване на закона, което попада в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Развитите оплаквания представляват коментар на ангажираните по делото доказателства и са израз на тезата на касатора за неправилност на обжалваното решение.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Касаторът възпроизвежда изцяло касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като основания и по чл.280, ал.1 ГПК, поради което изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки обема си, се явява бланкетно. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242/19.12.2008г., постановено по т.д. № 417/2008г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.