О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
Гр.София, 10.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 720 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ч“Зографски”АД, гр. С. срещу решение № 32/17.3.2008г., постановено по гр.д. № 2272/1007г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 03.08.2007г. по гр.д. № 1756/2004г. на Софийския градски съд. С това решение са отхвърлени предявените от “Ч“Зографски”А“Д”О. искове с правно основание чл.195, ал.1, пр.2 от ЗЗД – за намаляване на цената на доставен по договор № 2* от 10.05.2003г. мокет и за заплащане на сумата 150000 лв., представляваща част от уговорена цена, с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД – за заплащане на сумата 20000 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на недостатъци на монтажа на мокета и с правно основание чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата 875 лв. С решението е осъдено “Ч“Зографски”А“Д” О. сумата от 38904 лв. – неплатена цена по договор за доставка на мокет от 10.05.2003г., на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и сумата от 6042.14 лв. – мораторна неустойка, на основание чл.92 от ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава общо на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Ответникът “Д”О. , гр. С. оспорва жалбата. Заявява становище за недопускането й до касационно обжалване и претендира направените в производство разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че договорът между страните от 10.05.2003г. в една част представлява договор за покупко – продажба на мокет, а в останалата част – относно монтажа и консумативите по него, съдържа елементи на договор за изработка. По отношение на претенцията за намаляване на цената решаващият състав е приложил правилата на чл.193 и сл. от ЗЗД за правата на купувача при продажба на вещ с недостатъци, а по иска за отстраняване на дефекти в качеството на монтажа на доставения мокет – нормата на чл.265 от ЗЗД за отговорността на изпълнителя за недостатъци на извършената работа. Исковете са отхвърлени от апелативния съд като погасени по давност с изтичането на 6-месечен срок от предаването и монтирането на мокета на основание чл.197, ал.1 от ЗЗД и чл.265, ал.3 от ЗЗД. Изложени са съображения, че продавачът не е поел гаранционна отговорност, тъй като клаузите на отправената оферта не са възпроизведени в договора от 10.05.2003г.
Според касатора ВКС следва да се произнесе по въпроса за правилната квалификация на договора, тъй като било “юридически абсурдно да се твърди, че един договор може да има двоен режим – той е или един вид наименован договор или друг вид наименован договор, или е ненаименован договор, но при всички положения режимът му е един”. В този смисъл, били неправилни изводите на въззивния съд, че към договора за изработка с материали на доставчика се прилагат правилата за покупко – продажбата. Съществувало противоречие с практика на ВС според ТР № 54/1986г. поради възприета теза, че гаранционните срокове за недостатъци не можели да се удължават по волята на страните, а широкото разпространение на тези договори налагало намесата на ВКС с оглед на установяване на точното прилагане на закона.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът не е поставил съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Формулираният въпрос за квалификацията на сключения между страните договор не касае правилното прилагане на правна норма, а има отношение към изводите на въззивния съд по тълкуването на волята на съдоговорителите. Поддържаният довод, че всеки договор би могъл да включва елементи единствено на един вид наименована от закона сделка, не е обвързан с твърдения за произнасяне в противоречие със съдебната практика. Точното прилагане на закона съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК винаги е обусловено и от значението на конкретния поставен въпрос за развитието на правото, но когато това се налага при непълнота или неяснота на правната норма. В случая, не е поставено и искане за тълкуване на правна норма, а на договор, като касаторът допуска и възможността договорът да бъде определен като ненаименован, т.е. законодателно да не е регламентиран. Липсва произнасяне от въззивния съд в противоречие с ТР № 54/1986г. на ОСГК на ВС, тъй като решаващият състав не е отрекъл възможността страните са установят в отношенията си гаранционна отговорност за недостатъци за срок по-дълг от законовоопределения, а е приел, че ответникът не е поел твърдяната от ищеца отговорност на износоустойчивост на мокета.
По тези съображения съдът намира, че въведените основания от касатора за допускане на касационното обжалване представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК.
На основание чл.81 от ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2008г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 32/17.3.2008г., постановено по гр.д. № 2272/1007г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА “Ч“Зографски”А”Джеймс Б. ” № 1* да заплати на “Д”О. , гр. С., ул.”П” № 15, сумата от 2000 лв. /Две хиляди лв./ – разноски за производството по чл.288 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.