О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
Гр.София, 18.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 61 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е частна касационна жалба на “К“Е. , гр. С. срещу определение № 376/09.10.2008г., постановено по ч.т.д. № 411/08г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила определение № 952/05.06.2008г. по т.д. № 331/08г. на Варненския окръжен съд за допускане на обезпечение на предявения по делото иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на “К”ЕООД.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът “Р”Е. , гр. В. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск по чл.135 от ЗЗД – от представените писмени доказателства е направен извод за допустимостта и вероятната му основателност и наложената обезпечителна мярка е счетена за адекватна на търсената защита.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Според частния жалбоподател въззивният акт е недопустим, тъй като той не бил уведомен за определението на първоинстанционния Варненски окръжен съд за допускане на обезпечението, а за наложената възбрана узнал случайно. Заявява, че това основание е поддържано и във въззивната жалба, но то не е било обсъдено от състава на Варненския апелативен съд.
Допускането на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В случая, поставеният въпрос за начина и редовността на уведомяването на ответника по молба за допускане на обезпечение е относим към допустимостта на подадена частна жалба срещу постановеното определение за налагане на обезпечителните мерки. Въззивният съд, с оглед на липсата на съобщение за налагане на възбраната, е счел подадената частна жалба за допустима и постановил разглеждането й по същество. Следователно, поставеният процесуален въпрос не е съществен с оглед на разрешаване на производството по допускане на обезпечението, а приетата редовност на жалбата ползва частния жалбоподател, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 376/09.10.2008г., постановено по ч.т.д. № 411/08г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.