Определение №73 от 39862 по ч.пр. дело №72/72 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 73
Гр.София, 18.02.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 72 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “ТКС”ООД, гр. П. срещу определение № 812/06.11.2008г., постановено по т.д. № 1155/02г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решение № 230/20.05.2003г. по т.д. № 1155/02г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че определение е неправилно, тъй като молбата за изменение на решението не е просрочена и моли да бъде разгледана по същество.
Ответникът Е. “Д”, гр. П. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима без проверка на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е приел, че молбата по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ за изменение на решението в частта за разноските е просрочена, като постъпила на 21.07.2003г. За начало на течението на срока съдът е определил посочената в акта дата на постановяване на решението – 20.05.2003г.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.219, б.”а” от ГПК /отм./ когато въззивното решение не подлежи на обжалване, то влиза в сила с постановяването му. За необжалваемите съдебни решения по реда на ГПК /отм./ не се изпращаха съобщения на страните, а решението на второинстанционния /въззивен/ съд се считаше за постановено от деня на обявяването му в срочната книга на съда – Решение № 8/23.11.1987г. по гр.д. № 5/87г. на Пленума на ВС.
Въззивният акт на Пловдивския апелативен съд е изключен от касационен контрол по силата на чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ и е обявен в срочната книга на 28.05.2003г., според представения препис – извлечение. Следователно решението, чието изменение се иска, е постановено на 28.05.2003г., поради което молбата по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ от 21.07.2003г. е подадена в законовия двумесечен срок.
По тези съображения определението за оставяне без разглеждане на подадената молба за изменение на решението в частта за разноските следва да се отмени и делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за разглеждането й по същество.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОТМЕНЯ определение № 812/06.11.2008г., постановено по т.д. № 1155/02г. от Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за разглеждане по същество на молбата на “ТКС”ООД от 21.07.2003г. за изменение на решение № 230/20.05.2003г. по т.д. № 1155/02г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top