О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
Гр.София, 25.02.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 25 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Н., гр. С. срещу решение от 12.06.2008г., постановено по гр.д. № 3436/07г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 03.06.2007г. по гр.д. № 3405/06г. на Софийския районен съд за осъждане на Д. Н. да заплати на ЗАД “А” АД сумата от 1973.47 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание чл.402, ал.1 /отм./ от ТЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и сумата от 76.87 лв. – лихви за периода от 29.01.05г. до 09.02.06г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а допускането на касационното обжалване основава на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът ЗАД “А”, гр. С. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че претенциите на застрахователя са основателни и доказани, а оплакванията във въззивната жалба за допуснати на първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила са отхвърлени. Решаващият състав е изложил съображения, че процесуалните нарушения не съставляват основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
Касаторът поставя като съществен процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, доколко допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са достатъчно основание за отмяна на неговото решение от въззивния съд.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правната аргументация на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване.
Значението на поставения процесуален въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се определя от необходимостта от произнасяне от ВКС при липса на практика по разглеждания съществен правен въпрос и ако това би допринесло за развитието на правната наука, съставлява нов принос в прилагането на закона, в тълкуването му, най-вече при непълнота или неяснота в правната уредба. Точното прилагане на закона задължително следва да е обвързано и от значението на поставения въпрос за развитие на правото.
По въведения процесуален въпрос съществува задължителна за съдилищата практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК въззивният съд, при проверката на правилността на обжалваното решение, не е обвързан от оплакванията в жалбата, а разглежда спора по същество, без да изхожда единствено от наведените от въззивника основания за порочност на решението. Въззивният съд, при действието на ГПК от 1952г., не е контролноотменителна инстанция, поради което не разполага с правомощието на отмени първоинстанционното решение като неправилно само на основание на допуснати нарушения на процесуалните правила. Позоваването във въззивната жалба на неправилно приложение на разпоредбата на чл.107, ал.2 от ГПК /отм./, следва да е обвързано с искания за събирането на доказателства и упражняване на процесуалните правила на въззивника, които евентуално са били нарушени вследствие на неуважаване на молбата му за отсрочване на разглеждането на делото.
Поставеният процесуален въпрос е разрешен в практиката на ВКС и следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, поради което настоящият състав приема, че касаторът не е обосновал приложното поле на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.2008г., постановено по гр.д. № 3436/07г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.