О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 573
Гр.София, 15.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 407 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. К. срещу решение № 200/03.11.2008г., постановено по гр.д. № 149/2008г. на Габровския окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 22/07.04.2008г. по гр.д. № 222/2007г. на Т. районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против “Е” АД иск за предаване на владението на следния недвижим имот, върху който е построен трафопост, а именно: 66 кв.м. от УПИ ХІ-1726 от кв.14 по плана на гр. Т..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасяне от въззивния съд по материалноправни и процесуални в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът “Е”, гр. Г. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по иска с правно основание чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на процесната част от недвижимия имот, върху която е построен трафопост. Ответното дружество ползвало имота на правно основание, различно от това, възникнало по силата на сключения договор за наем. Решаващият състав е проследил промените в нормативната уредба – Закона за електростопанството /отм./, предвиждал възможността за нуждите на електрификацията да се ползват безвъзмездно терени, ЗЕЕЕ /отм./ – относно създаването по силата на закона на сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти и запазването на сервитутните права в ползва на енергийните предприятия по действащия ЗЕЕЕ. По тези съображения искът за предаване на владението на част от терена, върху който се намира ползвания от ответника трафопост, е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Според касатора процесуалноправните въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, се изразяват в липсата на мотиви по всеки един от предявените искове и неправилно разпределяне на доказателствената тежест, като ответникът не бил представил доказателства на какво правно основание владее имота.
Съставът на ВКС намира, че в касационната жалба са заявени оплаквания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, които не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Неточно е позоваването на липса на мотиви на въззивния съд. Решаващият състав е изложил аргументи за основанието, на което ответникът владее имота след обсъждане на събраните по делото доказателства, вкл. акта за държавна собственост върху трафопоста. Тези аргументи са били относими както към иска за заплащане на обезщетение за ползването, така и към иска за предаване на владението. Грешките на съда при формирането на вътрешното убеждение има за евентуална последица необоснованост на решението, но не е основание за допускане на касационното обжалване.
Въведените материалноправни въпроси дали наемателят е длъжен да изпълни реално задълженията си връщане на вещта след прекратяване на договора за наем и може ли да противопоставя на наемодателя възражение за право на собственост, като по този начин той черпи права от неправомерното си поведение, не са обсъждани от въззивния съд. Същите въпроси не са относими по иск за предаване на владението с правно основание чл.108 ЗС, по който ответникът може да релевира възражения за притежаването на вещни права върху имота. Съставът на окръжния съд е разгледал иска на предявеното основание и следователно поставените от касатора материалноправни въпроси не са от значение за крайния изход от спора, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 200/03.11.2008г., постановено по гр.д. № 149/2008г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.